Suede - Sci-Fi Lullabies (1997)

Няма нищо по-хубаво от добър албум на Suede в точния момент. 1997-а за мен бе година на откривателство, смели пътувания, безценни приятелства и много смях, но и на глупави рискове, сърдечни катаклизми и поредица от смахнати "професии". По някакъв начин изпълнената с блясък, напереност и драма музика в този албум пречупи като в призма собствените ми преживявания, правейки триумфите по-сладки, а раните по-поносими. Толкова по-добре, че беше двоен...

Кралска визита в гримьорната. "Слушай сега..."

Обикновено критиците се мръщят на такива издания, но в случая бяха единодушни, че Sci-Fi Lullabies е най-стойностната колекция от В-страни, събирана някога върху винил, лента или каквото там използват за направата на CD-та. Качеството на тези парчета е същото (ако не и по-високо) като в албумите-майки, от които са излезли съответните сингли. Лично аз на драго сърце бих сложил благина като Jumble Sale Mums на мястото на който и да е от наситените с комсомолски плам химни, каквито изобилстват в Coming Up (1996), например. Реколтата е богата и чисто количествено: 32 песни, покриващи най-продуктивния период на неуморните британци. А това дори не е всичко - в пакета са пропуснати важни за историята на групата В-страни като This World Needs a Father (последният принос на китарния герой Бърнард Бътлър преди скандалното му напускане) и ремиксът на Брайън Ино върху Introducing the Band.  
Моята версия на тази чудесна колекция е лицензирана двойна касета от "Витоша Ентъртейнмънт" с удобно двустранно отваряне. Надиплената вътре брошура с цвят на презрял лайм съдържа всички текстове, както и пълна информация за записите, смесването и ангажирания в проекта персонал. Честно казано, доста ще се разстроя ако пожар или друго природно бедствие ме лиши от тази придобивка.  
Снимката на корицата е от серията Futureland на Джон Кипин, който от години обикаля Северозапада на Англия в търсене на идеалния пост-индустриален пейзаж. Почти всичките му фотографии навяват чувство на загуба и позападнала красота, подчертавано още повече от кълбета тлъсти, надвиснали облаци. Тази визия е доста бритпоп. Полегналият самолет е прочутия Electric Lightning, използван успешно от Кралските Военновъздушни Сили повече от 30 години, преди да бъде изведен от употреба през 1988-а. Фотографът открива тази благородна реликва насред полето, където военните го използват като мишена в ученията си. По същия начин и някои младоци се упражняват в стрелба по Suede, наричайки естетиката им повърхностна и старомодна, а сценичните изяви на Брет Андерсън - жалки за възрастта му (догодина става на 50). Булшит! Човекът е в топ форма, така че са му простени няколко чупки в кръста. Това е все едно да се смееш на постоянното плезене на Ларс от Металика... или на Дейв Геън, когато си метне елечето в публиката. Концертът им на EXIT 2014, след който бях в кал до глезените, премина повече от добре, единствено китаристчето, Ричард, ми се стори нещо унил. Тоя пич има нужда от комплект мултивитамини и да се види с фризьора си, определено.

Нещо такова е положението