Thom Yorke & Robert Del Naja - The UK Gold OST (2013)

Докато светът се дивеше на Олимпиадата в Лондон и нефелните й талисмани, един филмаджия бродел из Ситито, събирайки мнения от икономисти, банкери (и дори един свещеник) за документалната лента, която трябвало да обърне представите за мощната икономика и, изобщо, за величието на Великата Британия. Филмът, наречен "Английското злато", излиза година по-късно, но след първите прожекции в кино Трокси, малко са местата, позволили си да го показват. Too controversial, свиват рамене собствениците на киносалони. По телевизията го излъчват едва през март 2015-а. Всички са някак притеснени от темата за избягването на данъци, офшорните практики и любовта на големия бизнес към Каймановите, Вирджинските и други острови, където (вж. рисунката по-долу) регистрираните фирми са в пъти повече от броя на населението. Скучно?

Дефиниция на "данъчен рай" за начинаещи

За теб и мен може би, но тези неща привличат като магнит социално и политически ангажирани типове като господата Йорк и Дел Ная, които откликват веднага на поканата на Марк Дън, режисьор и сценарист на "Златото", да направят едно хубаво клаустрофобично саундтраче за филма му. Нищо по-лесно. Вече много петилетки тези двамата се прехранват точно с това - красива тъжна музика за объркания, алиениран градски човек. Отделно, нито Radiohead, нито Massive Attack са на турне по това време, така че... voila, дванайсетте парчета се раждат бързо и са учудващо слушаеми като за инструментали. Както може да се очаква, пеенето е запазено за "хитовете" на основните им групи, но и така музиката е доволно смразяваща и динамична. За жалост, няма да я намерите в магазина - саундтракът още не е издаден на никакъв носител, а единственият начин да го чуете е безплатния стрийм в SoundCloud. Това не му пречи да си има обложка. Бидейки островитяни, англичаните винаги са си фантазирали за всевъзможни морски чудовища, които ги дебнат зад хоризонта. От библейския Левиатан, през възпятата от Омир Сцила, та чак до "морския монах" и октопода-гигант Кракен, безброй зъбати и пипалести грозници само чакат да завлекат в дълбините дръзкия английски моряк и наплашените рибари от крайбрежието. В нашия случай, чудовището е доплувало досами брега и гълта ли, гълта златото на Англия, което иначе би отишло за здравеопазване, почистване на нощните автобуси или внос на готварски книги от континента. Картинката е съвсем буквална, но може би това е начинът да се подскаже на разните финансисти и техните адвокати, че е време да престанат с офшорките и другите данъчни шашми. Тези хора често не разбират от намеци... Заслугите за визията са на младите художници Хана Бейс и Салвадор Малдонадо и всичко е много хубаво, но само на мен ли ми се струва, че при колажирането малко са оплели конците? Гъзарското виенско колело London Eye май не е баш до брега, а някъде по-навътре. А и "Св. Павел" не е така лепната до колелото. Ще трябва да проверя лично. Я пак да видя евтините полети...

Уенлок и Мандевил - истинските чудовища