Vitalic - Voyager (2017)

А ето нещо съвсем ново. Vitalic подпали годината рано-рано, след като беше пуснал тийзър със страхотната Waiting For The Stars още през миналия октомври. От последното издание на французина изтече много вода, така че очакванията на световното електро братство бяха оправдано високи. И Паскал Арбез-Никола не ги разочарова, доставяйки мат'риал енергизиращ и лют като горчицата от родния му Дижон. Албумът е интересен с това, че първите пет парчета са просто безупречни, но във втората част нещата странно увисват. Сякаш горивото на маестрото свършва веднага след Use It Or Lose It с вокалите на старото куче Марк Кър (брат на небезизвестния Джим Кър от Simple Minds). Но нищо - в наши дни дори пет добри песни са си постижение. Ще видим колко такива ще има в новия Depeche Mode... В цяла Франция и останалия франкофонски свят Vitalic e суперзвезда. Гледах кадри от концерта му на една от най-престижните сцени в Европа, Ancienne Belgique, посрещала всякакви светила от Жак Брел до Иги Поп. В задимената като сауна зала, публиката се люшкаше и припяваше досущ футболна агитка след някой от хитрите голове на Гризман.

Още рими от 86-а: Футурологът бие тревога...

Колкото до обложката, тя е толкова ретро, винтидж, eighties или който друг термин ви допада, че спокойно би могла да краси някое "футуристично" издание на Балкантон, каквито имаше доста в детството ми. Веднага се сещам за издържалия времето синтпоп дебют на Спринт, изразил тревогата за бъдещето с наивните, но и пророчески думи:

Земята за тях е отдавна позната, индианският вожд - демоде, светлинни години прелитат децата пред своя дисплей.
Разбира се, диско близначките, смучещи космическия коктейл на Vitalic, са много по-атрактивен образ от някакъв затормозен субект с гръмнала в главата крушка, но като махнем това, приликите са налице: звездно небе, лошо изрязани контури, "напредничави" шрифтове, неизбежната симетрия, плюс една типично осемдесетарска студенина, която, по мои спомени, се разсейваше чак след десет вечерта, когато ухаещите на Рексона тълпи с цикламени клинове стъпеха на дансинга. 
Отлично допълнение към разпознаваемия саунд на Vitalic.   

Сцената на Паскал и бандата му - живи перкусии, семплери и неон, много неон