Amorphous Androgynous - The Isness (2002) 

Метълски чорапки, anyone?

Днешният свят е странно местенце. Бащи купуват изкуствени гърди на дъщерите си, Paradise Lost търгуват с чорапи онлайн, а онзи ден се сдобих с малка преса, която с две прости движения превръща вареното яйце в кубче. Какво тогава се чудя, че царете на експерименталната електроника Future Sound of London загърбиха славното си минало и след мегаякия, разнообразен и леко плашещ Dead Cities (1996) извадиха този сънлив опус, потънал до шия в шейсетарска психеделия! Вярно, издадоха го под името Amorphous Androgynous, но си бяха същите хора: кльощавият ексцентрик Гари Кобейн и гордият жител на Глазгоу Брайън Дугънс. Като всички останали, и аз изслушах The Isness, стискайки зъби, но разочарованието остана: на мястото на смели композиции като We Have Explosive, на добрите колаборации с хора от ранга на Лиз Фрейзър и Робърт Фрип, на семплите от Run DMC, сега имаше някакви джемове на ситар и флейта с хепи хипи припявки в стила на The Mamas & The Papas. На няколко пъти, докато се мъчех така, ми се привидя как на вратата изниква Джордж Харисън, хванал под ръка обраслия отвсякъде Рави Шанкар, а това, ако питате мен, си е легитимен кошмар.

Автоцензурата със скрития глезен

Обложката, обаче, е прекалено добра, за да се пропусне. Кредитите за албума включват цели 68 човека (най-известният от които е Алекс Баланеску от The Balanescu Quartet), но инфото за тази снимка е твърде оскъдно. Знае се само, че оригиналът е заснет от някой си Джим Чери, който е почитател на техниката pinhole photography. При нея се използва т.н. стенопеичен фотоапарат, създаващ изображе- ния на принципа на камера обскура и изискващ безкрайно по-продължителна експозиция (понякога до 1 час), докато през малката дупчица проникне достатъчно светлина. Във форумите на FSOL се въртят разни спекулации, че това всъщност са "снимки от местопрестъплението" и че заснетата от различни ъгли дама е жертва на извънградска среща с неподходящия човек. За това съдят основно по насинения глезен, който ясно се вижда на преден план. Криминалната версия се подхранва и от факта, че на преизданието от 2004 г. (включва различна траклиста и допълнителен материал) синините са милостиво прикрити с рамка от мъх и избуял листак. Аз все пак предпочитам да гледам на тази творба като на майсторска арт-фотография. Да кажем, например, че това са пет нимфи, решили да дремнат в полето, преди приятелят им, Белия еднорог, да ги отведе обратно в гъстите гори за още една нощ на лудории и танци около огъня. Стискаме ли ръцете?      

Бандата в най-психеделичния й вид