Voivod - Nothingface (1989)

Понякога нещата изглеждат по-добре на хартия, отколкото се получават в действителност. Такъв беше и случаят през 2002-а, когато Денис Беланже най-сетне се завърна в лоното на Voivod, измествайки от мястото зад микрофона Ерик Форест, който така и не бе взет насериозно от старите фенове. И не само това - със себе си водеше Джейсоник: самият Джейсън Нюстед, клет и безработен след изгонването му от Metallica. Тази комбинация обещаваше чудеса, но не доведе до нищо съществено. Получи се малко като с машинното гласуване - много приказки за нищо. Двата албума от този период: едноименният Voivod (2003) и Katorz (2006), не блестяха с нищо и по-добре да бъдат забравени. Затова нека се върнем към периода на класическия лайнъп Терио / Беланже / Ланжвен / Д'Амур (последният вече покойник),

Ауей - мрачен визионер или туптящото сърце на Voivod?

когато за прогресив влияния още не се говореше, а стилът им се наричаше просто "техно-траш". От това време е и петият албум на канадците, поел щафетата от чудесния Dimension Hatröss (1988). От своя страна, Nothingface се запомни най вече с кадърния кавър на Astronomy Domine - парче, написано от Сид Барет, който за хипарите може и да е икона, но за мен е просто някакъв пич от Pink Floyd, умрял от наркотици. Навремето този клип имаше сериозна ротация по Headbanger's Ball, давайки тласък и относителна известност на Voivod, каквито четиримата от Квебек и без друго отдавна заслужаваха. Те бяха новатори в един принципно консервативен жанр, а песните им не робуваха на общоприетата формула куплет - припев - куплет - припев - китарно соло - аре чао, а винаги изненадваха с чудновати структури, хитри паузи и всякакви приятни обрати. Сигурно са единствената метъл банда, повлияна от Шостакович, Yes и Venom едновременно. Не трябва да се забравя и визуалната опаковка на всичко това - една цяла вселена, създадена с голи ръце от барабаниста-художник Мишел Ланжвен. Хората често не осъзнават колко голям принос има този скромен агент за митологията около Voivod. Всички лога, обложки и мърч през годините са родени под неговата вече побеляла кичара. Говорим за хиляди рисунки, шрифтове и дизайни, които наскоро бяха събрани в луксозния арт-албум с твърди корици Worlds Away (игра на думи с прякора на Ланжвен в групата).

Много лога се смениха за 35 години

Темите му, общо взето, са две: фантазии за космически нашествия и битката между високите технологии и първичното в човешката природа. Nothingface не прави изключение. С неясна тревога проследяваме своята поява в нещо като пашкулче, следва период на кратък и безсмислен младежки бунт (епизода в горния десен ъгъл), после Системата ни обезличава в калъпа си и накрая свършваме на въжето. Всичко това е метафорично, разбира се. Немой да се плашиш.

Четири години по-късно: #КОЙ открадна пашкула?