Grinderman - Grinderman 2 (2010)

Когато се появи вторият Grinderman, останах доста изненадан. Мислех, че заигравката на Ник Кейв с гаражния рок е приключила и след гостуването при Дейвид Летърман и мини-турнето в Австралия покрай дебютния блицкрийг от 2007-а, човекът ще се затвори кротко в банята, за да се отърве от злодейския мустак. Не стана така. Оказа се, че в дулата на четиримата псевдокаубои има барут за още девет шумни трака, три от които дори стават за слушане. Кои? When My Baby Comes, Palaces of Montezuma и Bellringer Blues, ето кои. С това за пореден път раниха в сърцето правоверните фенове на Bad Seeds, които вече няколко години чакаха нова порция гробовно сериозни, емоционално наситени оди за грях и изкупление, за целувки и милувки в люляковия храст, но вместо това получиха мръсен саунд, палячовщини (като тези тук) и размазани сола на китара от самия Кейв, който бе решил на стари години да се прави на Лу Рийд. И по-лошо: непукизмът на страничния проект се беше прехвърлил и в основната група, което в крайна сметка доведе до напускането на Мик Харви - адвокат на изпипания звук, гениален аранжор и, като цяло, много важен член на Nick Cave and the Bad Seeds, от чиято загуба бандата никога няма да се възстанови. 

Почти Леми излъчване от преродения Кейв

Корицата на Grinderman 2 е напълно в тон с гавраджийското отношение, обзело "сърдитите старчета" Мартин Кейси, Уорън Елис, Джим Склавунъс и Ник Кейв. Вълкът - този пънкар сред хищниците, е напълно не на място в излъскания, дори снобарски апартамент, заснет от австралийската фотографка Поли Борланд (впрочем, съпруга на Джон Хилкоут - любимия режисьор на Кейв, сиреч малко нещо връзкарка). В такава бърлога очакваме да реди бисерите си някой прочут драматург или преуспяла модна журналистка, но не и да се разхожда див звяр с настръхнала четина. Самото му присъствие сякаш осквернява знаците на цивилизацията и високата култура, пръснати навсякъде, което предполагам е било и основната идея зад необичайния и донякъде пародиен  проект, наречен Grinderman. Като цяло, вълкът се е държал прилично в специално построената в клетката му стая, като основното оплакване срещу него е, че няколко пъти препикал килимчето. Освен този четириног хулиган, делукс изданието на Mute за Европа включва плакат и 60-странична книжка, богато илюстрирана от румънката с немски паспорт Илинча Хьопфнер. Разгърни на своя отговорност. 

Харе Рама - една от по-умерените илюстрации в буклета