Winston Tong - Theoretically Chinese (1985)

Ако сте прекарвали летните вечери в тренди барчета по морето (и изобщо в места, където сервират чая в буркани) вероятно сте слушали до полуда Nouvelle Vague и тяхната приятничка боса нова версия на In a Manner of Speaking. В такъв случай няма нужда да обяснявам, че това е една от най-великите песни на 80-те. Макар да се води на сметката на Tuxedomoon (излиза в Holy Wars, който благодарение на нея става комерсиално най-успешния запис на групата), тя е написана самостоятелно от почти неизвестния Уинстън Тонг, който си сътрудничи с тях само "когато има време". Тази уговорка обяснява отсъствието му от първия им албум, затова пък взема сериозно участие в чутовния Desire (1981) и още няколко TM класики. А време Тонг няма, защото освен с музика, се занимава с театър и експериментално кино, а книжката му за оцветяване "Динозаври" е хит сред американските малчугани и до днес. Родителите му са емигранти, прогонени от комунистическия режим в Китай и намерили подслон в Сан Франциско в средата на миналия век. 

Психарска кукла-автопортрет за спектакъла му Eliminations

Това е истински късмет за артистичния им син - не ми се мисли как биха се приели авангардните му занимания в страната на Мао a.k.a. "великия кормчия". Към 1983-а, младият Уинстън вече се намира в Европа и бичи куклени постановки в Париж и лайфове с Tuxedomoon в Брюксел и околностите. Потенциалът му скоро е оценен и лейбълът Crepuscule (по онова време под шапката на Island Records) го праща в Лондон, където да запише първия си солов сингъл със звездните колаборатори Джа Уобъл (бас) и барабаниста на New Order Стивън Морис. Резултатът, заедно с още 8 полирани арт-поп парчета, попада в този единствен вокален албум на Тонг. И ако заглавието Теоретично китаец отразява ироничното и стоическо отношение на артиста към потеклото му, то изборът на корица (неприлично близък план на смръщения автор) си остава изключително странен. Имайте предвид, че музикалният авангард от онова време бяга от типичната портретна фотография като дявол от тамян. Хора като Cabaret Voltaire, Talking Heads, Гари Нюмън и останалите от тази сцена си падат повече по колажите и концептуалните рисунки, а ако се излъжат за някоя снимка, то ще е истински панаир на суетата, белязан с тонове грим, пози и специално поръчани костюми. На техния фон мистър Тонг е олицетворение на скромността с черния си халат и недоспала физиономия. Кадърът на белгийския фотограф Жералд Касперс е уловил именно тази скромност, но и нещо от скритата сила на твореца и прочутата азиатска решимост. Образ, който се запечатва с първото виждане. И рядък пример за музика, в която саксофонът не звучи лигаво. 

Все пак, можеше да не им дава In a Manner of Speaking