Various Artists - Gothic Rock (1992)

Машината на времето ни отвежда в Лондон, през юли 1982-а. На Миърд Стрийт в Сохо току-що са отворили нов клуб, където растящите орди готик-фенове ще намерят пристан за десет или дванайсет години, преди грижата за насъщния и високите наеми да ги превърнат в обикновени масажисти, оператори на подемна техника и счетоводителки. Името на клуба е Batcave, а вътрешната политика е строга, но справедлива: No funk. No disco. От само себе си се разбира, че ако нямаш щръкнала към покривите коса и  мрежест чорапогащник, през чиито дупки наднича бледата ти английска плът, пътят ти към тази мрачна светиня е категорично отрязан. Мястото става толкова популярно, че в Европа цялата субкултура (музика + лайфстайл) става известна като batcave, докато местните предпочитат по-простички определения като deathrock, post-punk или gothic rock. Дойдохме си на думата... Компилацията, която вадя от архивите днес, отразява онзи кратък период, когато това звучене е в своя комерсиален и естетически апогей и е замислена / осъществена от журналиста Мик Мърсър като бонус към книгата му Готик рокът: всичко, което сте искали да знаете, но сте били прекалено смотани, за да попитате. Ще уточня, че албумът излиза в момент, когато британската преса и широките маси вече са намерили новите си любимци в лицето на Бьорк, Pearl Jam и Manic Street Preachers и цялата готик вълна лека-полека отшумява. Това обяснява отстъствието на най-големите, които вече се срамуват, че са били част от  един "старомоден" жанр и гледат с четири очи как да се спасят от потъващия кораб. Например, мениджърът на Siouxsie & The Banshees цитира някаква измислена вражда между бандата и Мърсър, а The Sisters of Mercy излизат с любезен, но хладен отказ. 

За всяка банда има кратка хвалебствена бележка. Мърсър е истински фен на тази музика.

Всички останали, обаче, са уважили поканата, така че имаме Fields of the Nephilim, имаме Bauhaus, UK Decay, Christian Death, Alien Sex Fiend, Virgin Prunes - общо 19 парчета, отговарящи на единственото изискване на  журналиста: да бъдат "по-кратички и шумни, защото никой не иска да се отегчава". Лично за мен, компилацията отлепя чак на десетата минута, когато X-mal Deutschland връхлитат с първичното Incubus Succubus, а най-голямото попадение е странният бисер "Бръсна си врата" с неговото леко близкоизточно звучене. Авторите му, уелските агенти Gene Loves Jezebel, са активни и до днес. Последно чух за тях, че близнаците Астън са се скарали люто и всеки си е направил собствена версия на групата, предвождана от отделен близнак. Така че, не се учудвайте ако видите, че в една и съща вечер Gene Loves Jezebel свирят в Прага и, примерно, в Мелбърн. Възможно е. На тази сцена всичко е възможно, дори да изглеждаш така↷ 

Това е всъщност и персонажът от корицата на Gothic Rock. Под името Джони Слът, този объркан млад човек свири с едни от пионерите на стила, Specimen, в единственото им EP и няколко сингъла. Свири, е силно казано - вземат го основно заради вида му на недохранена вещица, отървала се на косъм от палача. Правят го кийбордист, като до последно лепят листчета върху клавишите, които трябва да натисне, за да не се обърка нещо... Пълна трагедия. Но в тези среди имиджът е всичко и скоро Слът става икона на готик движението, а сексуалният му живот се подобрява неимоверно. За първата част на компилацията (защото през 1995-а излиза и Gothic Rock 2 с почти същите групи) Мърсър избира ефектна снимка на набедения музикант, подчертаваща характера му на природна стихия. Както се вижда, гримът му наподобява черни клони на фона на небето, а оцветеното му като при жълтеница око трябва да е луната. Не е върхът на оригиналността, но пък веднага се сещаш за какво става въпрос и се забелязва отдалеч. Поне аз го забелязах, когато преди двайсетина години се отбих за пореден път през ОЧЗ - много добре поддържаното магазинче на Иво Кадифето, от което народът пиратстваше тогава. Тръгнах си с Walk Among Us на Misfits и с това тук, на аудиокасети, които въртях в ръце, душех, отварях и затварях дълго след като бях свил зад ъгъла. Останалото е носталгия. 

Стреснати, съседите на клуб Batcave се презастраховат