Обложка на тримесечието 2

Marvin & Guy - Fire! Fire! EP

Много често се забравя, че целият смисъл в издаването на музика не е само едни хора да покажат колко са готини с тъмните си очила, за да могат после други едни да реализират максимален стокооборот сред населението. Тази нездрава привичка е отговорна за вълната от "манекенски" обложки, която ни залива от години, особено при по-леките жанрове. Виж Кейти Пери, виж Haim, че дори и Търстън Муър, който е (или поне беше) архетипния алтернативен артист. Комерсът, обаче, не прощава - всичко вече е меки светлини, зареяни погледи и грижливо оформени прически. Направо не си спомням кога за последно видях някой да се е снимал на корицата си с китара или микрофон в ръка. Сякаш вече е срамно да се появиш с оръдията на труда си... Това не е правилно. 

Логото на Marvin & Guy

Затова и ми хареса подходът на италианските авери Алесандро Парлаторе и Марчело Джордани, които не само са показали същината на това, което правят, а и са придали грууви средно-вековен контекст на цялата работа. Тази банда панаирджийски свирачи не блести с външен вид, но иначе не й липсва нищо. Лидерът, надвесен над първобитен клавикорд от обърнато корито,  задава тоналността като един истински Митко Щерев. Двамата под него ловко импровизират с набор от различни флейти и свирчици, отдясно дръмърът налага голяма камбана, която се чува чак в съседната енория, а бабанката със смешната шапка завършва звуковата картина с майсторска перкусия върху напълнени до различно ниво стакани за медовина. Красота! За голямо съжаление, не става ясно кой исторически извор е изтарашен, за да могат Marvin & Guy да украсят така 12-инчовата си плоча за Permanent Vacation, но този древен триптих определено сгрява душата, има висока художествена стойност и носи настроение за танци. Иначе, стилът е прогресив хаус (някои му казват и крийпи диско), а бийтът се движи около 120 удара в минута. Както е обичайно при ЕР-тата, половината парчета са супер, другото е пълнеж. Добрите тук са Theme from "Fire! Fire!" с тарикатския си ритъм и участието на някоя си Паприка Кински (!) и Mother Nature Is Calling You, която е малко по-бавна, с типична итало меланхолия. Двамата още не са се престрашили за голям албум, въпреки че вече имат над 10 сингъла и ЕР-та за различни европейски лейбъли. Според мен, тепърва ще се чува за тях.

    Wanted men - в очакване на трансфера на летище Глазгоу