Поджанр : Нова надежда

Аз съм от поколението, което, забило лакти в тенекиения тезгях на някое стрелбище, протягаше врат към снимките (размер 9х6 см) на Manowar, Accept, W.A.S.P. или Twisted Sister, сврени между цигарените дъвки и постерите на Рамбо II и Сабрина. Ако това не ви говори нищо, не е проблем, даже вероятно е по-добре... Споменавам го само, за да подчертая контраста между онези жалки снимчици от немски списания и "истинското нещо", т.е. да държиш в ръце диска или плочата на любима група. Пълноцветните обложки направо омагьосваха, разхождайки очите сред безброй детайли. Имаше много за гледане. За жалост, с времето нещата малко по малко се разводняваха и за всички стана ясно, особено след средата на 90-те, че тежкият рок боледува - не само идейно и финансово, но и чисто визуално. Никой вече не ебаваше да издирва и кани художници, които да представят концепцията на един албум по най-добрия начин. Защо да го прави, като има по-лесен, а и по-евтин вариант! Виж само Youthanasia (1994) на Megadeth. Добра идея, но реализацията? Photoshop, та дрънка! При по-"нискобюджетните" банди положението бе дори по-зле. 😢

С фенове, на изложбата в Клуж-Напока, Румъния (2016)

Но има светлина в металния тунел и тя се нарича Елиран Кантор. Той е роден в Израел през 1984 г. и първоначално работи за Рено и Виза, преди да се осъзнае и премести окончателно в Германия, където смело отваря своята one-man фабрика за обложки. Особено популярен става след картината с горския бог Кернун, която му възлага лично Ерик Питърсън от Testament за албума им Dark Roots of Earth (2012). "Оттогава много групи ме врънкат за нещо такова, но аз не искам да се повтарям. Иначе ще стане като в сериалите едно време... там винаги имаше някаква фраза, която героят изрича по хиляда пъти, докато ти втръсне." Сещам се за какво говори. Направо ми беше дошло до гуша от Алф с неговото "Няма проблеми"...

Корица за книгата на баба му Неоми

За младия и надъхан Елиран прочетох само хубави неща. Въпреки продуктивността му (над 100 обложки от 2006-а до сега) качеството никога не страда, а му остава време да си рисува и просто за кеф. Преди да поеме поръчка, държи да чуе част от музиката и да прочете текстовете, като не се свени да дава свои идеи и да критикува тъпите такива на китаристи, барабанисти и прочие интелектуални титани. За всеки отделен проект пробва различни техники и материали: масло, туш, графика, фотография, глина. Владее и дигиталните фокуси, макар да се присмива на колегите си, които "биха заменили всички предимства на традиционното рисуване за удобството на бутона Undo". Отгоре на всичко, човекът е самоук, което е трудно да се повярва като гледаш резултатите. Ето някои от тях: