Dead Cross - Dead Cross (2017)

Не вярвах, че някога ще го кажа, но Cannibal Corpse разочароваха с обложка. Днес видях как ще изглежда новата им творба Red Before Black и визията е доста лейм, бих казал, поне в сравнение със злобните висоти от 90-те. Вярно, има гейзери от кръв, но баналният генезис на случката (подпийнал батка от кварталите отвръща на упреците на жена си) сваля нивото до почти пародиен битовизъм. В екстремния жанр трябва да си наистина зъл, ако не искаш да си смешен. Не пречи и малко автентичност. Е, Dead Cross - новата "супергрупа" на хардкор/метъл сцената отговаря и на двете условия. Албумът им е директен, шумен и несмаслен по един чаровно пънкарски начин, а скромната му продължителност от 27 мин. напомня за еталона в бруталната тресня Reign in Blood (1986) на Slayer.

Ченгетата в Тексас не се шегуват

Трийсет години по-късно Ломбардо отново е зад барабаните, прецизен и скромен както винаги. След дългата му кариера, престоят в Suicidal Tendencies и ролята му на "много специален гост" в двата концерта на възродените Misfits, кубинецът е възприел прагматичната политика на Бербатов и ще играе за всеки, който би му гарантирал поддържане на формата, шепа долари и минимален престиж. Другата звезда тук е Майк Патън, за когото каквото и да се каже, все ще е малко. Дали реве, пищи, рапира или гука с мелодичната си поп бленда, той вече е безсмъртна легенда от ранга на Иги Поп или Ози... Неговата е ясна. Останалите двама са ветерани от сцената в Южна Калифорния - басистът на The Locust Джъстин Пиърсън и Майк Крейн от Retox на китара. Макар и старички, всички се забавляват като за световно, а турнето им в Америка не минава без рокендрол ексцеси: на 15 август полицията в Хюстън задържа половината банда по неизяснени обвинения, а няколко дни по-късно Патън за малко не е размазан на пътя, докато пътува към залата върху скейтборда си (!). 

Албумът? Чух го веднъж в Spotify и не е като да не става, но едва ли ще повторя. Повече ми харесва визуалната част. Анимацията към Seizure and Desist е като колаж от зарязани рисунки на Бош, които гледаш през екранчето на банкомата. Боят на петли във Филипините (клипът-мазало на  Obedience School) е друго поучително зрелище, белязано от безмилостната строфа Your missing pets are on my plate. Върхът, естествено, е абсурдният скелет с 50 крайника. Толкова много кокали! Подпухналите стави сякаш ще експлоадират в усилието си да ги удържат. Черно-бялото... трагичната поза... клоунските очи! В сайта на Ipecac (лейбълът на Патън, който издава Dead Cross) дори пише, че изображението свети на тъмно. Sweet Jesus! Това е по-метълско и от биреното чудовище на Tankard.    

Където опитът говори, критиците мълчат