Daphni - Fabriclive 93 (2017)

Когато слушам електронна музика, често се сещам за думите на Майкъл Стайп от R.E.M., че идеите (дори и най-абстрактните) могат да се изразят ясно и сбито, а всяко парче над 5 минути почти със сигурност е разтеглено нарочно, така че ленивите по природа музиканти да запълнят по-лесно албума си. Наистина, някои хора не знаят кога да спрат! Всеки техно ремикс на Depeche Mode сякаш продължава часове. Понякога не знаят дори кога да започнат... Кой в днешно време ще чака 2:40 мин., докато прозвучи първият бийт в Release the Pressure на Leftfield? Не и аз. Ако няма осезаемо раздвижване до първата минута, натискам ◼ и се захващам с нещо по-интересно. Особено ако траклистата съдържа 27 песни, какъвто е случая с Daphni. За късмет, тези парчета не са никак дълги... човекът дори ги е наблъскал на единично CD. Евала!

Нещастник с октопод на лицето

Фйешън решение за 2011-а, но не и днес

Всичко е миксирано в компактно цяло и поднесено на жадната публика по високите стандарти на Fabric, т.е. в метална кутия с картонен слийв отгоре. Уви, да бъдеш твърд фен на продукцията на едноименния лондонски клуб предполага дълбоки джобове, като имаме предвид, че всеки божи месец излиза по един нов такъв микс, който струва майка си и баща си. Единственият гювеч за колекционерите е, че лейбълът на клуба поддържа две отделни серии - Fabric и Fabriclive, така че любителите на тек-хауса могат да инкасират през януари, март, май и т.н., а грайм, брейкбийт и дъбстеп маниаците - през февруари, април и веселите месеци без "р". От ноември 2001-а насам, сесия за Fabric е записал буквално всеки в електронния жанр. Това Стейси Пулън, Адам Байер, Tiefschwartz, M.A.N.D.Y., Рикардо Вийалобос, Джон Техада, Нина Кравиц, това Джеймс Лавел, Stanton Warriors, Goldie, Groove Armada, Ерол Алкан - всички са в кюпа. Няма как и Daphni да не се включи под №93 със своите колкото приятни, толкова и незапомнящи се музички. Това всъщност е канадският сокол Дан Снейт, чийто друг проект Caribou е доста по-добър, ако питате мен. Под името Daphni се подвизава от 5 години и има вече два албума, които стават за дълъг път със стария ти Опел, но не вярвам някой да припада по тях. Положението тук е style over substance, сиреч повече външен блясък, отколкото съдържание. Следвайки тази линия, дизайнът на Fabriclive все по-често напомня луксозен каталог за баня, с изчистените си форми и меки, успокояващи окото цветове. Подозирам, че човекът, които в момента прави оформлението на поредицата, е бачкал продуктов фотограф в някоя рекламна агенция, където е щракал вилици и ефектно подгънати салфетки до побъркване. За добро или за лошо, от старата политика, навяваща на мисълта за постмодерна ирония и някакво уж "провокативно изкуство", е останал само шантавият животински елемент. Но без да се прекалява. Каквото и да ми говорят, един бръмбар върху покрит с есенни багри фикус е далеч по-привлекателна гледка от някой нещастник с октопод на лицето.