Jenny Wilson - Love and Youth (2005)

За Джени Уилсън разбрах покрай The Knife, които си бяха манията на предишната декада. Тя пее втория куплет в You Take My Breath Away от комерсиалния им пробив Deep Cuts (2003), а участва и в клипа, включвайки се без страх в ретро танците с шушлякови шорти наред с Карин Дрейр Андершон и налудния й брат Олоф. Сега, надявам се става ясно, че всички тия хора са шведи. Не наричам днешната си героиня Уилшон за да не се натрупат много ш-та след "шушлякови шорти", пък и тя сама се представя като Уилсън в малкото аудио интервюта, които открих. С това смятам лингвистичните въпроси за приключени. "Любов и младост" е първият солов албум на 30-годишната тогава Джени след две издания с предишната й инди-рок група First Floor Power. Следвайки заразителния пример на The Knife, търсенията й вече са в хлъзгавата и пренаселена територия на електро-попа, но без да достигат радикалните прояви на споменатото дуо (90-минутна опера за Чарлз Дарвин, саморъчно направени инструменти, маски, феминистки манифести и пр.) 

Тук имаме просто 12 простички и леко странни песни, изпълнени с така пленителната скандинавска комбинация от сдържаност и хумор. Заглавията са от сорта на "Пушач на балкона" и "Сдухана? Не, просто обичам да мрънкам", а в клипа на "Нека обувките ми сочат пътя" стотици чифтове кларкове и еспадрили потропват в такт, правят фигури и лазят по стените в двустайна стоп-моушън лудница. 
Най-характерното, все пак, е гласът на Джени Уилсън, който не е точно фалцет, но звучи като нещо, което ще се счупи всеки момент. Не съм чувал друг такъв глас, така че веднага се зарибих и започнах да следя албумите й, от които досега са излезли 4. Работата по петия се проточи, след като се разбра, че момичето бори рак на гърдата, но се надявам да си е плащала здравните осигуровки и скоро да го чуем.

Намирам обложката в стил "северен шик" за освежителна като евкалиптовите бонбони, с които се снабдявам от аптеката. Особено пък тази тюркоазена лента. Освен, че е просто и гениално дизайн решение, се връзва перфектно с това, което е като рекичка и тече от очите към мозъка, или обратно. Тук вероятно се крие някаква дълбока идея на създателите от студио Homework, но дори без да я знаем, можем да се насладим на едно добро хрумване, нали така? Изданието за десетата годишнина на албума е далеч по-крейзи. Датският лейбъл Crunchy Frog е поверил визията на Лиса Йонасон - възпитаничка на Кралската Художествена Академия в Стокхолм и почитателка на човечетата във всички техни форми и размери, така че и тук намираме човечета къде ли не - десетина се сипят от небето, заменили сладките спатийки от оригиналния рилийз, едно се крие в бузата, друго е мумифицирано в косата на прерисуваната Джени, а на носа й комай се вихри секс сцена. Представям си какво чудо ще е за 20-годишнината...