Обложка на годината

Когато през октомври излезе новият на Fever Ray, а малко по-късно и Utopia на Бьорк, си рекох, леко разтревожен: Това ли са новите тенденции? От такива ли образци ще трябва да избирам своята Обложка на годината! Цялата слузеста псевдо-хорър история с претенции за завръщане към природата и някакво просветено езичество може би умилява тълпи от "специални снежинки", родени към 1999 г., но за мен си е жива досада. Предпочитам цял следобед да ме гълчат Body Count, отколкото космически гласове да ми нашепват морални уроци. Като противодействие на безогледната шарения, която се вихреше върху музикалните носители (а и в главите на хората) през изминалата година, днес ще уважа черното и бялото. Всичко е толкова по-просто в черно и бяло.

Slowdive - Slowdive

      

Трябва да отбележа, че дори не слушам Slowdive. Те са shoegaze банда от Рединг, която си има своите фенове, но аз не съм от тях. Новият им запис идва 22 години след Pygmalion от 1995-а и специализираната преса го нареди сред най-доброто в жанра. Изслушах го, но без особен ентусиазъм, и веднага се върнах на Шарлот Генсбур (страхотния и още топъл Rest) и старата ми касета на Depressive Age, която наскоро ексхумирах от една кутия за обувки. Но да не се отвличам... Този образ е като изваден от  видео посланието, в което разсополивената Шинейд О'Конър наскоро сподели как вехне в хотелската си стая, болна и изоставена от всички. Но не е. Едновременно банален и затрогващ, плосък и дълбок, той илюстрира тегобите на съвременния човек (самота, безпътица, ментална изолация, да не изброявам всички) като нищо друго, което съм видял тази година. Дъното на тази празна стая в главата на момичето е потресаваща гледка. 

Филмите на Хари Смит - без шансове за Кинопанорамата

Още пó се впечатлих като разбрах, че кадърът е от началото на 60-те, които по дефиниция се считат за едно по-щастливо и безгрижно време. Излиза че мизерията е универсален феномен. Поне в съзнанието на Хари Евърет Смит, от чиито експериментален филм Heaven and Earth Magic е чопната картинката. Видът му на луд учен е достатъчен, за да подскаже многостранните му интереси и общо взето не се учудих да разбера, че в дългия си живот е практикувал като етнограф, художник, самоук режисьор, спиритуалист и събирач на стари плочи на 78 оборота с хилбили и негърски песни от периода на Голямата депресия, от които по-късно се ражда прочутата му "Антология на американската фолк музика" (1952) в 6 части. Някои от тези песни са с вековни корени като шеговитата "Жабок се жени", докарана от Англия още с първите американски заселници. Смит ще се запомни и като един от участниците в ритуала за прогонване на злите духове от Пентагона по време на Виетнамската Война. 
Той бил по древноегипетска рецепта и включвал жива крава, изрисувана с магични символи, но полицията не погледнала с добро око на това и всичко приключило доста бързо. Колкото до филмите, те били доволно негледаеми и се прожектирали само в музеи. Много от тях дори не са запазени, тъй като Смит имал обичай да създава "ефектите" на ръка, директно върху целулоидната лента. Интересен и смел творец, повлиял на мнозина от бийт поколението, та до днес. Чак да се чудиш откъде са го надушили откровено скучноватите момчета (и едно момиче) от Slowdive!