Обложка на тримесечието 2

Manic Street Preachers - Resistance Is Futile

Този път не се наложи много да му мисля. Очевидно е, че сред рилийзите от април-май-юни няма кой да стъпи дори на малкото бронирано пръстче на този отнесен самурай. Музиката си я знаете - обичайният поп-рок на Manics, поръсен с мърморливите текстове на Ники Уайър, когото английската преса с насмешка нарича "министър на пропагандата в групата" заради левичарските му страсти. Това е 13-и албум за тримата от Уелс и макар от него да излизат цели пет сингъла, трудно ще откриете там нещо от калибъра на If You Tolerate This Your Children Will Be Next от далечната 1998-а. Песните се редят една след друга, от равни по-равни, без да оставят никаква следа, освен ако не те интересува съдбата на лейбъристите в Кралството, но не вярвам. 

Фидел наминава да види момчетата след лайфа им в зала "К. Маркс" в Хавана

Обложката, обаче, е великолепна. Запознайте се с анонимния самурай, появил се с дрънчене в студиото на братята Щилфрид-Ратениц в един прекрасен ден на 1881 г. Фон Щилфрид-Ратениц, ако трябва да бъда точен, защото Раймунд и Франц били австрийци с баронско потекло, които след военната си служба и малко безуспешна търговийка решават да се заселят в Йокохама, възползвайки се от открехването на Япония към западната култура. Откритото от тях фотографско студио пожънало сериозен успех, а в задната стаичка десетки любопитни японци изучили занаята, разпространявайки в цялата страна това свръхмодерно за времето си изобразително средство. Снимките били чернобели, но се оцветявали на ръка по тогавашната мода и нямало що-годе просветен йокохамец, който да не се сдобие с красив портрет в ателието на брадатите братя. В момента, оригиналните принтове струват луди пари, но се намират и фотоалбуми за поносима цифра. Колкото до нашия войн, никой наистина не знае кой е той, но изглежда доста автентичен с традиционната прическа чонмаге (измислена, за да крепи шлема по-стабилно на главата) и тези великолепни ръчно изработени доспехи. Жалко, че всичко е маскарад. Към 1881-а, когато е направена снимката, самураите като офицерска каста отдавна са пометени от военната реформа на Император Мейджи и, чисто и просто, не съществуват. Този прогресивен монарх вече не понасял разни феодални гамени с мечове и ризници да се мотаят из империята и въвел нормална армия с пушки-кремъклийки и зелена униформа. Така че, колкото и да не ни се иска, в ежедневието си човекът от снимката по-скоро е седял на бюро в някое държавно учреждение, отколкото да сече глави с катаната.

Още от продукцията на Stillfried & Co.

Донатело, Рафаело...