Various Artists: Saigon Supersound 1965-75 Volume One (2017)

Единственото ми взаимодействие с виетнамци беше когато ходих да си купувам дънки "на черно" и трябваше да ги пробвам в двора на общежитието им, пред погледа на десетки азиатски братоци, подпиращи первазите с цигара в ръка. Това беше през 87-а. Минаха години и вече знам, че освен калпави шивачи (дънките си оставаха отчайващо безформени, както и да ги подгъвах и въртях) виетнамците не са много и по музиката. Ако някога е имало велика виетнамска група, със сигурност съм я пропуснал. Не така мисли позитивният германец Ян Хагенкьотер, който ни предлага цели 18 парчета от станалия популярен през 60-те стил nhạc trẻ (музика за младите) - смесица от американски соул, фънк и сърфистки рок и някои латино стилове, които също били на почит в салоните за чай след последния училищен звънец. Какво имаме тук? Едва ли тези изпълнители ще ви говорят нещо, но ще спомена 2-3 имена... както се видя в "Беднякът-милионер", не се знае кога ще ти потрябва някоя наглед ненужна информация. Значи, имаме Дуй Куанг с групата му The Dreamers, Тан Ву с блусарския джем Nếu Mình Còn Yêu Nhau (Ако те обикна) и кралицата на жанра Карол Ким, която открива цялото парти.

Хилавият Ян с едно от по-запазените си съкровища

Вече споменах, че това не е моят "суперсаунд", но да не забравяме, че през целия този период Виетнам е в състояние на война, което смятам оправдава някои слабости в продуцирането и умрялата атмосфера на всяка една музика. Хагенкьотер споделя колко трудно е било изобщо да се добере до оригиналните сингли, използвани за компилацията. "Дори самите изпълнители не пазеха малките плочи със собствените си песни. Или ако ги имаха, бяха ужасно повредени. Понякога използвах 4-5 копия, за да възстановя една-единствена песен." Кризата за хартия при победилия комунизъм допълнително усложнила нещата: виетнамците масово си палели печките с шарените обложки, а самите плочи просто мятали в някой ъгъл. За да сложи ръка на записи от онази епоха, германецът е готов на всичко. Върхът на маниащината му е когато вижда във фейсбук профилната снимка на някакъв колекционер, направена на фона на огромен рафт с плочи. "Веднага се свързах с него и на другия ден бях на самолета за Виетнам". Завиден ентусиазъм. Не по-малки усилия са хвърлени и за оформлението на албума. Излязъл на двойна плоча и диск, пакетът включва още пространно есе за сцената и най-изявените й изпълнители (по него с немска педантичност са работили цели трима изследователи), текстове на виетнамски и английски и код за даунлоуд на парчетата във формат MP3 и FLAC.  За промотирането на албума е заснет и симпатичен кратък тийзър, така че всеки може да прецени дали тази работа е за него. Дизайнът на обложката в топли ретро цветове е дело на Рафаел Хименес Хекман, който взема хитрото решение лявата част с надписите да е във вид на отделна хартиена лентичка. Отместиш ли я, оставаш насаме с тази доста трипи фотография на Ким Лоан и хризантемата й. Ким Лоан е включена в албума с носталгичната боса нова Къща в предградията и макар там да пее "Вече съм войник, природата ми е приятел", още през 1969-а напуска попиляната си родина, за да отвори салон за красота в Кьолн. Е, браво... 😏