Voivod - Iconspiracy (2018)

Може да е детинско, но летящите чинии ме изпълват с възторг. Всички обичат космоса. Едно безкрайно пространство, бъкащо от мъглявини, метеорити, избухващи слънца и шантави физични закони. И не е нужно да си някакъв дълбок учен, за да се насладиш на всичко това. Може да си и обикновен хлапак от предградията на Квебек с дънково елече и фалшив патрондаш вместо колан. Voivod са точно такива, когато започват преди 35 години. С времето нещата се развиват твърде добре за тях и след множество проби/грешки и обрати на съдбата (смяна на лейбъли, напускане на вокалист и двама басисти, няколко слабички албума, но най-вече смъртта на основния автор на музиката и китарен бог Денис Д'Амур) днес групата е солидна като блокче YTONG в настоящия си състав: Денис Беланже, който вкарва мелодично пеене за първи път от The Outer Limits (1993) насам, старият Ауей на барабаните и сравнително пресните попълнения Даниел Монгрен - соло и ритъм китари и Доминик Ларош на бас. А най-якото: Voivod имат нов албум, който излиза днес от Century Media. Адски се радвам за тях, защото 3-те парчета, които чух досега, са доста зарибяващи и сякаш идват от най-добрия им период, сиреч 1988-1991 г. Едно от тях е и Iconspiracy, придружено от напълно войводски анимационен клип с падащи от небето мозъци, една оживяла месомелачка в стила на "Стената" на Флоид и да, много летящи чинии. 

По-пестеливата версия на Мишел "Ауей" Ланжвен

Ако не ви се отделят 5,17 минути (макар че не виждам с какво по-добро може да ги запълните), метнете един поглед на този неофициален арт за парчето, изработен от дългогодишния фен и собственик на студио за дизайн Костин Чореану. Много добра работа на коравия румънец, който доказва максимата че понякога ученикът надминава учителя. Интернет се тресе от похвали и всеки втори казва "Ауей може да се гордее с този пич." Казвам го и аз. Въпреки, че официалната обложка на сингъла както винаги е излязла от мозъка и изпод мишката на барабаниста-художник, тази картинка обобщава най-доброто и най-характерното за изтрещялата визуална вселена на Voivod: обичайния постядрен пейзаж, апокалиптичното зарево, дехуманизирано или поробено от зли технологии население... Особено ме радват пирамидалните светофари, които безстрастно дават зелена светлина за космическо нашествие. А може би за нещо друго? Пуловерчето пък ме връща към умилителните времена на казармата, където ми зачислиха точно същото. Честно казано, нямам търпение да се прибера, за да си изтегля целия The Wake. Може да е детинско...     

Една добре заслужена торта за годишнината