Panic on the streets of London, panic on the streets of Birmingham, пееше се в едно старо парче на The Smiths. Градската параноя отново стана актуална на Острова, покрай нестихващите главоболия със закучилата се сделка за Брекзита. Всички говорят за нея, хората в Ситито се въртят неспокойно в креслата си, а Тереза Мей вече се чуди на коя европейска врата да почука. Атмосферата е напрегната, а в такива случаи винаги има нужда от отдушник.
Да се чудим ли тогава, че само в последните няколко седмици излязоха два "Брекзит албума" - оклюманият Merrie Land на The Good, The Bad and the Queen (нещо като супергрупа, включваща Деймън Олбърн, афробийт легендата Тони Алън и басиста на Клаш) и този звуков кошмар, сглобен от експерименталистката Елизабет Уолинг. Заглавията са доста забавни ("Дървено конче", "Салон за чай", "Танцът на амбулантите") но за слушане много не става. Бих го пуснал, ако някой досаден роднина се позастои у дома, но иначе не. Накратко, проектът Gazelle Twin иска да е Aphex Twin, но не му достигат много неща - най-вече въображение и хардуер.
В ежедневието Лиз е нормална арт леля
Има и ужасни вокали... Но, хей, на кого му пука, когато обложката кърви като рана, внезапно обезболена с лечебен мехлем от прохладна зеленина. Червеното и зеленото са любимите ми цветове и винаги се радвам да ги видя съчетани. В случая, под формата на този постмодерен шут със свирчица и анцунг и един чудесен викториански пейзаж за фон, който вероятно се нарича Край завоя на реката или нещо също толкова идилично. Разбира се, това е озъбена пародия на онези стари издания на Deutsche Grammophon с "най-доброто на Бетовен", които вечно залежават на дъното на коша с намаленията. Така както го виждам, тревогата тук направо извира на талази, подчертана и от гадните жълти пикселчета, които сякаш предсказват неизбежния срив на системата. Но да видим... Англия е преживяла две чумни епидемии и няколко френски крале, така че нищо не се знае.
Няма коментари:
Публикуване на коментар