Metronomy - Nights Out (2008)

Все още актуалният албум на Metronomy отпреди 2 години се казваше "Лятото на 2008-а", а Джо Маунт обясняваше на всеки, готов да го изслуша, че тогава за последно си е вземал почивка преди фестивалната въртележка и другите му ангажименти с групата да изядат цялото му време. Странното заглавие трябвало да послужи като заклинание, което да сложи край на вечното преработване. Но нали това е да си международна поп-звезда, човече! Ако искаше да запазиш следобедите за кротки пикници с жената и децата, да не беше писал The Look, I'm Aquarius и всички онези готини леко дисхармонични тракове, които насочиха погледите на цялата инди сцена към къдравата ти глава. Сега вече е късно. Между продуцирането на новия албум на Robyn, южноамериканското турне с "пътуващия цирк" Лолапалуза и снимките на високобюджетни клипове с избухващи коли, музикалната гордост на крайбрежното градче Тотнис няма време дори да се почеше. Но нека се върнем на 2008-а. Когато излиза Nights Out, Джоузеф още композира всичко сам на един стар компютър, а на лайфовете свири с братовчед си Оскар и един свой познат от гимназията, без кой знае какви амбиции да покорява света. Парчетата обаче са прекалено добри и без да го искат, Metronomy пробиват biiiiiiiig time.

Обновеният състав на Metronomy

Конкретно, Radio Ladio и Heartbreaker (в ремикса на Kris Menace) правят голямо впечатление и със спокойния живот се приключва. Естествено, това налага съученикът да си тръгне, като на мястото му идват две нови попълнения: нигерийският басист Олугбенга Аделекан и сладураната Анна Прайър на барабани ⇛ ⇛ ⇛
И все пак, по време на записите на този втори албум нещата са много по-скромни и малцина извън графство Девъншър (и шепа хипстъри от Лондон) са чували за такава група. Чак да се чудиш как са навили Филип Касъл за обложката... Кой е Филип Касъл? И аз не го знаех, но човекът е нарисувал най-разпознаваемия филмов плакат в историята (на "Портокал с часовников механизъм"), което го поставя доста нагоре в моя списък. Освен, че е работил с Кубрик по този и още един негов филм (антивоенния Full Metal Jacket от 1987-а), Касъл стои зад обложките на Aladdin Sane на Боуи, His'N'Hers на бритпоп героите Pulp и разни неща на обичайни заподозрени от 70-те като Rolling Stones и Пол Макартни. 

"Портокалът" - визитката на Филип Касъл

Напълно неизвестният Джоузеф Маунт трябва да е бил особено убедителен, за да накара художник от такъв калибър да се занимава с хлапашката му банда. Едва ли го е очаровал с идеен проект, тъй като той (доколкото го има) е под всякаква критика: "Това трябва да е концептуален албум за излизане, което се оказва пълен провал." Не можеш да направиш кой знае какво с такива мъгляви указания. Печеният Касъл обаче се справя. Тонът на рисунката е мек, атмосферата, типично за английската провинция - едновременно градска и пасторална (забележи овчицата), а тримата групари изглеждат доволно отегчени до новата си кола с още непокрити вноски. От своя страна, задната корица дава обратна перспектива и някои отговори, предсказва бъдещия успех на Metronomy и дори успява да компенсира морално изгонения член Гейбриъл Стебинг, запечатвайки образа му за вечни времена. Както е казано, доброто произведение на изкуството работи на няколко нива.   

  

Съученикът (с очилата), обезсмъртен от аерографа на художника