Sigh - Heir To Despair (2018)

Като ще е японско, да е японско. Блек метълите Sigh се навъртат наоколо от 1989-а, но едва сега влизат както трябва в разглезеното европейско ухо. Началото е обещаващо и епично. Младоците Мираи, Сатоши и Казуки привличат вниманието на печално известния Юронимъс от Mayhem, който веднага подписва с тях за първия им запис Scorn Defeat. Кой знае докъде можеше да стигне това сътрудничество ако само седмици по-късно (на 10 август 1993 г.) норвежецът не бе коварно елиминиран от колегата си сатанист Варг Викернес с шестнайсет удара с нож в гърба. Така дебютът на Sigh излиза след смъртта на Юронимъс и попада в много краткия каталог на култовия му лейбъл Deathlike Silence (едва 9 рилийза, 8 от които на банди от местната блек сцена). 

Но и без това признание феновете скоро разбират, че си имат работа със сериозна и посветена на стила група. Албумът им от 2008-а, например, е доста праволинеен трибют на бащиците Venom, където единствения знак за оригиналност (в смисъл на някакво авторство) е стъписващата обложка, на която злият венъмски козел от сингъла In League With Satan е добил почти симпатични драконски черти. Днес, десет лета по-късно, музиката им е еволюирала до някакъв причудлив прогресив хеви/траш, надошли са нови членове (вкл. атрактивната саксофонистка Д-р Миканибал), но едно нещо остава неизменно: корицата на новия Sigh отново спира дъха.

Мика поддържа огъня в шоуто на Sigh

Дамата с лейката привидно няма място върху един метъл албум. Сюжетът пък е като от онези сладникави пощенски картички, които си купуваме от летището. 
Но да погледнем отвъд привидното... Мираи Кавашима, който е главният човек в групата, описва Heir To Despair като "стилистически разнообразно изследване на лудостта". Това обяснява защо тази по бедняшки спретната домакиня полива отдавна увяхналото си цвете. Обяснява западналия интериор с пръснатите наоколо белези на травма и безизходица. Всичко е ясно: тежка тема, тежка музика. И все пак ми е трудно да преглътна тази толкова лъчезарна усмивка, знаейки че е само гримаса на безумец. 
Художникът? Елиран Кантор. Този пич става по-добър с всеки изминал месец. 

По света и у нас: родни пациенти от страхотната изложба на Антоан Божинов в галерия SYNTHESIS, София