Live is live (ла лаа ла ла ла)

Откакто гледах "Куийн в Будапеща", потънал в любимото ми меко кресло до колоната на видео клуба към кино "Освобождение", взех да обръщам повече внимание на концертните филми и албумите, записани на живо. И макар да не срещнах почти нищо, което да се доближава до този златен стандарт по енергия и хумор (Фреди, пърпорещ по Дунава с туристическа яхта: "А, това ли бил унгарският парламент! Продава ли се?") има два лайв албума, които бих препоръчал на всеки. 

 Judas Priest - Priest...Live! (1987)

  

Един от стълбовете в солидната дискография на легендите от Блек Кънтри (най-метълската област в Кралството, описана още преди 150 години като "черна през деня и червена през нощта" заради неспирната индустриална деятелност). Втори лайв албум за Джудас след Unleashed in the East от 1979-а. Какво мога да кажа... Още с началните рифове на Out in the Cold публиката надава неистов вой на удоволствие, който не спира до закриващата 8-минутна версия на You've Got Another Thing Comin', че и малко след нея. Който е гледал някой от концертите от турнето Fuel for Life, знае каква мощ и увереност струи от изпълнението на групата в онзи период, видял е тълпите от тупирани фенове от двата пола, както и платформите оформени като роботски ръце, които повдигат Роб, Глен или Кей Кей в сюблимните моменти. Записите за албума са от шоутата в Атланта и Далас през юни 1986 г., но турнето включва общо 105 концерта из цяла Америка, Европа и Япония, като навсякъде петимата са посрещани като богове.

Официалният флаг на Блек Кънтри по дизайн на 12-годишната Грейси

Именно екзалтацията на публиката е предадена и в обложката на студио Icon и Ричард Евънс, който като правило е абониран за албумите на The Who, но в портфолиото му виждам, че не е отказал на Робърт Плант за Now and Zen, нито пък на онази русичката от ABBA. Каква е концепцията на този доайен на британския рок дизайн? Оказва се, стара като света: ръцете горе, като някои "правят знака" - дяволските рогца, популяризирани от покойния Рони Джеймс Дио. Той пък ги видял от баба си - ревностна италианска католичка, която показвала рогцата за предпазване от лоши очи.
Включено е и чудесно, изпреварило времето си лого на Judas Priest, което незнайно защо групата никога повече не използва. Със своята простота и директно послание тази обложка е като пропагандните плакати от Втората Световна. Сякаш някой те сочи с пръст с обвинителния въпрос: "ТИ куфя ли пред касетофона, когато излезе Priest...Live?"
- И питаш.

Щатското турне от 1979-а е по-скоро "интимно" - с Анди Уорхол в тоалетната на Mudd Club,   Ню Йорк