Гейщина

Онзи ден, докато се разхождах, се впечатлих от плътния кордон полицаи, дислоцирани в идеалния център. Чух хората да казват, че това било заради гейпарада. Гейовете искали да се покажат открито, радвайки се на свободата да бъдат такива каквито са. Но в същото време някой трябвало да я охранява, свободата им. Помислих си, че това е парадокс, но кой съм аз че да анализирам обществените порядки. А и по всичко личи, че навсякъде по света пазят гейовете си като писани яйца. Техните радости и тревоги населяват всички сфери на живота и културата. Във вид на закачка или скрита пропаганда, гейската проблематика присъства и в широко скроеното царство на обложките. Ето ви няколко примера, пък дано никой не се обиди...    

FPU - Crockett's Theme / Ocean Drive (2002)

Тази мъжка прегръдка може да мине за безобидна (почти), особено като знаем, че е вдъхновена от осемдесетарския сериал "Маями Вайс" с участието на Дон Джонсън като полицая под прикритие Джеймс Крокет - същия от заглавието на плочата. Продуцент на лентата е Майкъл Ман, а за един от епизодите Джан Хамър написва инструментала Crockett's Theme, който 18 години по-късно вдъхновява шведа Петер Бениш или FPU, ако предпочитате, да създаде своя модернизирана версия. Освен нея, EP-то включва и два експлозивни ремикса на Матео Мърфи и Тийга, а последният издава цялото нещо през лейбъла си Turbo Recordings. 

Тези двамцата са специално наети модели, заснети от фотографа Дани Чанфара, който си признава че идоли са му Пиер и Жил, така че явно и той е от "мафията". Но, както казах по-горе, тази снимка едва ли ще нарани нечии чувства: просто две ченгета в напечена ситуация. Проявете разбиране!

 Various - International Deejay Gigolos CD 12 (2010)

Осем години по-късно нещата стават значително по-брутални. Във визуален аспект International Deejay Gigolos, лейбълът на баварския злодей DJ Hell, никога не е цепил басма никому: първите им издания ползваха без разрешение снимки от културисткия период на Шварценегер, после преминаха на Аманда Лепор (който/която трябва да е най-известния жив травестит), а сега това. Двамата каубои, припалващи цигара докато кобурите им се потъркват, са откраднати от някаква тениска по дизайн на Вивиан Уестууд. В случая адмирирам, защото както е приказката - да откраднеш от крадеца не е кражба. 

Другото, което ме кефи в тази обложка, са безвкусните псевдо-рунически букви и смелостта на стария Хелмут Гайер (гражданското име на Hell) да се погаври с филмовия шедьовър Brokeback Mountain. И в 21-и век I.D.G. продължават да пънкареят. На многая лета. 

  Suede - Dog Man Star (1994)

И да завършим с класиката Dog Man Star. Не знам за вас, но според мен стрелката на гейометъра тук сочи много високи стойности. Често съм посягал към този албум, но един поглед към обложката ме е отказвал да го слушам. Надупеният пич ми идва твърде много. Друг проблем: стаята му изглежда депресираща и адски студена, направо настръхвам като я гледам. Като изключим това, вторият диск на Suede е велик (както, впрочем, и останалите) и дава последен шанс да се чуе китарният виртуоз Бърнард Бътлър, преди да го изхвърлят от групата. "Не се безпокой, ще ти оставим апаратурата на тротоара пред студиото", му казват на изпроводяк. Защо направили така ли? Искал да превърне The Asphalt World в 25 минутна сюита с осемминутно соло по средата. Направо си е изпросил изгонването,  ако питаш мен.