Lycia - Ionia (1991)

Преди да ги има Salem, TRUST, Zola Jesus и другите адвокати на дявола, станали популярни в последно време, имаше Lycia. За тях не се знаеше нищо, освен че са от Аризона - едно мнооого студено място, съдейки по музиката. С удивително упорство, почти едноличната група на Майк Ван Портфлийт вади албум след албум, без да успее да постигне никакъв комерсиален успех вече безобразен брой години. Докато младоците от witch house вълната разреждат атмосферата на ужас със забързани пост-пънк барабани и уейв хармонии, откраднати от бабината ракла на Soft Cell, стоикът Портфлийт продължава да кърти висулките по главите ни със своите бавни и безрадостни звукови пейзажи. Признавам, че изразните му средства са ограничени, но лично аз харесвам както съскащите вокали, така и разлятите импровизации на китара, които неведнъж са ме вкарвали в състояние на транс по нощите. Както казва самият човек, "Ionia е звукът на отчуждението, безсилието и копнежа, който трябва да се слуша късно нощем, когато намесата на външния свят е минимална и може да се постигне едно по-чисто емоционално състояние." Кратко, ясно и много вярно. Ако не си отчужден, потърси забавление другаде. 

Обложката не е някакво чудо на дизайна, но за мен е неразривно свързана с музиката, така че я включвам в почетния списък. Фотографията е на Сюзън Дженингс, също артист на Projekt - лейбълът, който издава Lycia. А какво общо има между Аризона и Ликия, древната римска провинция в Мала Азия, може да каже само длъгнестия, измъчен от диабета Портфлийт. Още една от мистификациите на 90-те.