МихаЕл пАтОн

Тройният Майки

Случка 1: На смъртния си одър Джордж Оруел решава да се ожени още веднъж, за последно. В брачното свидетелство, срещу "Професия" попълнил ПИСАТЕЛ, както винаги. Три месеца по-късно, туберкулозата го отнася и трябвало да се пише нов документ, този път смъртен акт. В него младоженката Соня Браунел, която била нещо като интелектуалка, определила мъжа си само като АВТОР, едно доста по-скромно звание. По високите й критерии Оруел не бил никакъв писател, пък кой каквото ще да казва.

Случка 2: Седят си в самолета Майк Патън и Джон Зорн и всеки попълва статистическия лист, който някои летища ти искат при пристигането. Патън поглежда над рамото на алт-саксофониста и вижда, че онзи се е писал "Композитор". Самият Майки е избрал по-общото определение "Музикант". На въпроса каква е разликата, Зорн го погледнал над очилата и казал "Не знам. Така се чувствам".

Тези примери от деликатния свят на изкуството идват да покажат, че артистът се определя според това как възприема себе си. Смешното е, че възприятията на околните често се различават от неговите собствени. Особено при ренесансов агент като Патън, в когото един вижда авангардния гений зад Mr. Bungle, друг - ръмженето на извънземните от филма I Am Legend, а трети - просто "сладурчето от онзи клип" /Еasy/. 

Да видим сега някои превъплъщения и да видим сега някои обложки. 

Mike Patton - Mondo Cane (2010)

Ако не знаете, нашият човек е италиански зет. Всъщност вече не е, но до 2001-а е бил женен за някоя си Тити Цукатоста. Този албум с кавъри на апашки песни от Ботуша е заченат по това време и представлява "старомодно любовно писмо до Италия". Скоро четох интервю, в което се описва как е станала цялата работа. През една от редките си почивки, Патън мързелувал в семейната къща в Болоня. Хрумнало му да разцъка радиото и така попаднал на някаква местна станция, предаваща само ретро парчета от 50-те и 60-те. Той толкова се впечатлил от тези италиано-бисери, че на мига решил да ги пресъздаде с голям оркестър и бял костюм. Трябвали му 10 години, но това не е чудно предвид напрегнатия му график. А и така Ore D'Amore, Il Cielo In Una Stanza и останалите хитове станали още по-вехти, което носи добавена стойност за някои слушатели.  

Свежият дизайн е дело на Кенет Уийвър и екип от помагачи. Не е истина колко ме кефи светът, изобразен като пица, в чиято сърцевина като чушчица-албинос е свита самата Италия. Има и втора сюжетна линия, в която страната е представена като епицентър на културен трус, разлюлял шарената ни планета от Камчатка до Антилите. Цялото нещо е весело и позитивно като лого на есперантистите. Имам проблем само с пеперудката горе на полюса. Една меча стъпка или замислен полярник биха били по-автентични.   

Faith No More - Album of the Year (1997)

Faith No More предлагат богат избор от запомнящи се обложки. Поколебах се дали да не сложа рисувания полицай от King for a Day... (1995) или вездесъщата чапла, която три години по-рано украси корицата на Angel Dust. Все пак предпочетох Album of the Year, защото това е "сувенирът" на бандата - последен подарък за феновете преди неизбежния й разпад. И защото имах късмета да гледам прощалното турне от трибуните на Sky Club Brumlovka в Прага, докато скейтърите отвън трополяха в халф-пайпа. Изобщо, чешката връзка тук е силна. Доволният старик на снимката е президент нумеро уно на Чехословакия Томаш Масарик. Не е Фройд. Повтарям съобщението - НЕ Е ФРОЙД. Поднасям извинения на приятелите ми фройдисти, че разбих тази им илюзия. Или се казва делюзия?