Alexis Taylor - Await Barbarians (2014)

На първия "Елевейшън" се нагледах на грозни татуировки. И не че съм искал - народът сам ги тикаше в лицето ми. Кратък каталог: за нея - джуджета, панделки, гъбки, надписи на индийски, надписи на иврит, пеперудки, гълъбици в полет; за него - озъбени дракони, кучета (тоже озъбени), трайбъли, баркодове, емблеми на футболни отбори, надписи на китайски, шарани оплетени в тръстика, звездички. Един безумец дори се беше украсил с дългата дума ПРАВОСЛАВИЕ, изписана подкожно върху целия му гръб. Дивил съм се и на безброй надписи по стените (Българите на сапун, По-добре на хероин, отколкото дебел и пр. и пр.), които нямат друго оправдание освен желанието на авторите им да се направят на интересни. Така че днес обявявам почивка от цветната и "оригинална" визия, давайки предимство на нещо бяло, простичко и ясно. То стои върху последния тих и кротък албум на Алексис Тейлър, записан в спалнята на лондончанина. Това е същия онзи Алексис от Hot Chip, който с продуктивността на заек пуска песен след песен както с основната си група, така и солово. Първо беше мини-албумът Наим от халфовата линия (2012), вдъхновен от някой си от "Реал Сарагоса", а сега идва В очакване на варварите, вдъхновен от гръцкия поет Кавафис и от тревогите на остаряването. И май по-скоро от второто, като слушам мрънкането на Тейлър в Immune System: "Имунна системо, не ме предавай сега / и за тебе ще се грижа до края на света." Включил е и парче (в две версии!) наречено "Без патерици". Ама наистина, човече, какви са тези текстове, вземи се стегни малко... 

В противовес, обложката е супер позитивна. Тази лъсната стена за катерене те приканва да я покориш моментално и да изкрещиш отгоре KING OF THE WOOOOOORLD! Тя всъщност е арт обект, който нашият човек вижда в една галерия на Хералд Стрийт, докато търсел хомеопатичната аптека. Каква по-ясна илюстрация на идеята, че животът е едно драпане нагоре, което няма кой да свърши вместо теб. Хм, готина мисъл, отивам да си я татуирам.