Glenn Danzig - Black Aria (1992)

Беше време, когато нисичкият Глен Алън Анзалоне можеше да си позволи всичко. След набраната инерция и заслуженото признание, което си спечели с Danzig II: Lucifuge (1990) и Danzig III: How the Gods Kill (1992), той си внуши, че талантите му не се изчерпват с пънк/рок/метъл стила, а ще му стигнат и за една класическа (ако ви харесва повече, неокласическа) инструментална творба, базирана на "Изгубеният рай" на Милтън. Доколко са му стигнали е спорно, като се има предвид че неговата "Черна ария" продължава някакви си 23 минути и звучи леко постно за бомбастичната си тематика, а и за жанра като цяло (всъщност, звучи най-много като албум на Ения без гласа на Ения). От друга страна, "Рапсодия в синьо" на Гершуин е само 13 минути, а не съм чул някой да се е оплакал. Нека отдадем на човека заслуженото. Глен свири сам всички инструменти, като ги наслагва един върху друг, докато постигне търсения злокобен ефект. Единствените му гости в албума са Джана Браун и Рене Рубак, които правят "ангелските гласове". Защото тук става дума основно за ангели и демони. Луцифер, първоначално ангел най-красив, под предлог че събратята му са "самозаченати и самоотгледани", с други думи независими от Бог, организира бунт срещу последния заедно с други нагли парчета като Мамон, Велиал и Велзевул. Следват епични битки в небето, завършили с тоталния разгром на сепаратистите и запокитването им в ада. Сцена от такава битка виждаме и на тази вълнуваща корица, създадена в романтичния стил на Гюстав Доре. Ето какво разказва нейният автор Майкъл Калута, който иначе е в бизнеса с комикси и фентъзи-календари по поръчка: "Преди да се захване сериозно с музика, Глен е работил в магазин за комикси. Супер фен е, даже сега има собствена поредица. Когато кариерата му тръгна, той купи няколко мои оригинала и така се сприятелихме. Малко след като излезе вторият Danzig, той ми възложи рисунка за обложката на Black Aria, като искаше тя да отразява битката между Доброто и Злото. И двамата останахме доволни от крайния резултат." Има си хас, братле. Крайният резултат е мега як. 

Типично по сатанински, добрият тук е Луцифер, барнат като супергерой... устремен към светлината. За разлика от него, ангелът е лишен от всякакво благородство. Даже е подъл: докато бута надолу нашия човек с ефирните си пръстчета, му забива нож в гърба с другата си ръка. Така не се прави. Ей, чш...