Едва ли някой може да твърди, че 2014-а изобилстваше с добър алтернативен рап. Gucci Mane за пореден път е в пандиза, Tyler, the Creator се кротна след разочароващия Wolf, британците Roots Manuva и Ghostpoet не извадиха никаква продукция и дори любимият ми анадолски рапър Ceza изчезна яко дим. Каква година само! И тъкмо бях започнал лекичко да се притеснявам за саундтрака на коледните празници, когато излезе дебютния запис на Bishop Nehru и MF Doom. Подзаглавието "Звукът на синчето" казва всичко - това е албум, в който талантлив тинейджър (едва 18-годишния Маркъл Скот) получава солидно рамо от врял и кипял продуцент, какъвто несъмнено е старият Doom. Doom е дебел, носи желязна маска, продал е към 200 000 копия само от албума си с Madlib (Madvillainy от 2004-а) и е на "ти" с Бет Гибънс и китариста на Radiohead. Вижда ти се малко? Да го беше направил ти, както казват онези момчета дето изрисуваха "Съветската армия".
Поне половината парчета тук са свежи като домашно отгледана маруля, благодарение на мазните бийтове на татко Doom и находчивите семпли, вплитащи се перфектно в музиката. Има такива от вехт уестърн, от курс по медитация (в трепача Om), от самоучител за забогатяване и много други, които не успях да идентифицирам. Липсва и обичайното за рапа хейтърство - Great Things, например, е позитивна до хипария. Като цяло младокът не е зле, но над всичко доминира тежкият flow на черния гигант MF Doom, когато благоволи да се включи. Пай се!

Няма коментари:
Публикуване на коментар