Свещени крави

The Sisters of Mercy - Floodland (1987)

Много ме дразнят групите от сорта на Metallica, които минават за хипер-мега голямата работа в своя жанр, но не са направили и една добра песен от 20+ години. Не може само на стара слава, трябва и малко диверсификация, дет' се вика... Глезльовците на дарк уейва The Sisters of Mercy са дори още по-дразнещи с претенцията си, че могат във всеки един момент да изсипят 15...20 велики парчета, но НЕ ИСКАТ, защото звукозаписните компании били капиталистически свини, а главния глезльо (Андрю Елдрич) е със здрави работнически корени и не му минават такива. Всеки луд с номера си. Общо взето, ситуацията със Sisters ми напомня боксовата драма около мача на Пулев, който заяви че има сили за 20 рунда, а падна в петия. Така и Елдрич се изрепчи на целия свят с два безупречни албума и един посредствен - рок-ориентирания Vision Thing (1990), а после изчезна в небитието. Наистина, First and Last and Always (1985) и Floodland (1987) са вселена сами по себе си и наляха основите на стила, но това беше преди почти 30 години. Динг-донг, събуди се! Каквото и да си говорим, направената заявка за бъдещо величие не е изпълнена и старите фенове с право са (всъщност, сме) недоволни. А етикетът на заявката е право пред вас - безидейната до бутафория корица на "Наводнена земя". Тя е толкова плоска и буквална, че не оставя никакъв мегдан за интерпретация. Заглавието е такова, защото по онова време Елдрич живее в Хамбург, а "Хамбург е целият във вода и това се отрази на текстовете". И ето ти вода на обложката. А очилата? Don't get me started. Колко голям задник трябва да си, за да ходиш с тъмни очила навсякъде! Роб Халфорд, който е 100 пъти по-голяма рокзвезда, все пак се лишава от своите 2-3 пъти в годината. Дори сертифицираната откачалка Джако сваляше очилата от време на време. Да видим и етичния аспект: колко голям задник трябва да си, за да инсталираш на обложката си член на групата (басистката Патриша Морисън), който вече си намислил да изгониш! Само и само да осигуриш контрапункт на мрачната си персона на готик мъжага. Bad, bad, bad...

Не ми е известна сумата, платена на майстора на портрета Алистър Тейн, но този път не му се е получило. За жалост, всичко в горния чернобял фото монтаж е клише: пълната луна и лунната пътека, втренченият поглед на фаталната жена, квадратната брадичка на "младия бунтар". Липсва само един вълк, за да поиска леля Рози от "Надежда" да си го сложи като ковьорче над леглото.