вторник, 5 май 2015 г.

Балкантон 5

V.A. - Heavenly Bodies OST (1988)

Инфото в IMDb за този филм е пределно кратко: "Малко танцово студио се бори за оцеляване срещу безскрупулния собственик на конкурентен клуб. Спорът ще се реши с танц-маратон." ОК, за всеки е ясно че "Божествени тела" е бозата на бозите. Това не му попречи да стане хит в зажаднялата за западна шарения България, където хиляди баби, вдигнати по тревога, трябваше скоростно да изплетат калцуни за аеробик на хиляди момичета от средния курс. Аз самият съм го гледал поне 2 пъти и всеки път замръзвах на стола, когато балоните в ключовата любовна сцена политаха към небето. Това беше голяма работа! Къде ти тогава хелий... нашите балони все падаха надолу като някакви безформени краставици. Така и не пожелаха да литнат. 
Оригиналното божествено телО
После манията продължи с музиката от филма, която "Балкантон" пусна само с някакви си четири години закъснение спрямо оригиналния саундтрак (1984). Вярвам, че някаква част от това време е оползотворено за направата на нова обложка, тъй като истинската (вж. отсреща) явно е счетена за проява на лош вкус. И наистина, този разкрач е твърде щедър за тогавашните разбирания. Любопитно е, че освен нас единствено японците са си сложили друга корица, а те не се славят като пуритани. Както и да е, ние носим допълнителна отговорност, тъй като правим версия на плочата и за СССР, чиято дружба, знаете, ни е нужна "като слънцето и въздуха за всяко живо същество". Това обяснява леко научния подход, възприет от нашия художник. Тук не става дума за някакви си секси извивки, не, не, тук има геометрия... радиуси, параболи. Танцът не е за удоволствие, а предмет на строго биомеханично изследване. И всичко това върху добрата стара милиметрова хартия. Човеееече, 80-те бяха странно време. 
А иначе, киното където гледах "Божествените...", но също кримките с Ален Делон, "Екскалибур" на Джон Бурман, "Ужилването" с Пол Нюмън и Робърт Редфорд, всички "Междузвездни войни", смешния Луи де Фюнес, "Тутси", "Името на розата" и десетки други, сега представлява един трап. Долепеното до него лятно кино - също в трапа. Амин.

Киното на моето детство - последни дни. Долната снимка е правена от прозорчето.
Фрийкшоу - дървета между седалките на лятното кино

         

Няма коментари:

Публикуване на коментар