Обложка на тримесечието 3

Lycia - A Line That Connects (2015)

Истински се натъжих, четейки интервюто с Тара Ванфлауър от Lycia. Там се разкрива нерадостният факт, че тя и другия Ван (основателя и китарист Майк ВанПортфлийт) от близо 20 години се изхранват от други работи и са зарязали невъзможната мечта да живеят от музиката си. "Може би е постижимо, ако си постоянно по турнета, но това не е животът, които искаме. Не забравяй, че днес никой не купува музика", нарежда жално женският глас на една от най-недооценените групи в и без това кахърната ниша на дарк уейва. Това, че са на самоиздръжка, не пречи на тези войни на мрака от време на време да изкарват съвсем слушаеми албуми, какъвто е и чисто новия A Line That Connects. Отдавна не съм на такава вълна, но се изкефих порядъчно на провлачените китари в "Дошъл е понеделник"... заключителното парче също не е за изхвърляне. Изобщо, мракът който Lycia разпръскват, е странно пречистващ. Вместо да те забива в проблемите ти на аутсайдер (какъвто неминуемо си, ако слушаш такава музика) той те извисява и размечтава. Това важи с пълна сила и за черната трипи обложка, която им е направил някой си Дейвид "Слая" Смит. Тя е доста неопределена, по начина който бяха неопределени кориците от златното време на Cocteau Twins (спомнете си например Head Over Heels или Heaven or Las Vegas) и носи същата емоция. Няма начин ято разлетели се в нощта глухарчета да не донесе нещо добро. И само като отрезвяващ баланс - две строги лица, които се различават в семенцата на преден план, ако леко разфокусираш поглед.

В интерес на истината, глухарчето не е толкова безобидно. История от живия живот: като дете леля ми си имала малък обожател, който искал "да се ожени за нея". Тя му казала, че принципно не е против, стига да беше синеок, а за да стане такъв имало само един начин - да си капне в очите мляко от глухарче. Не знам откъде й дошла в главата тази рецепта, но скоро след това момчето се проснало в тревата с шепа глухарчета и си изцедило така повечко сок и в двете очи, за всеки случай. Според семейната легенда тази жертва на романтичната любов без малко да ослепее. За него историята приключила в болницата, а за леля ми - с един добър пердах. Вади си поуките.