Bathory - Hammerheart (1990)

Високо чело, кратък живот (1966-2004)

Викингското погребение е нещо величествено и красиво. Полагат те в бойния ти кораб, накамарен със заграбени трофеи и съчки, подпалват от всички страни и те избутват в морето. А докато патриаршеската ти брада пращи и се свива на масурчета, побратимите от брега обърсват по една сълза от суровите си лица. Това в случай че си прославен войн, изпечен в безчинствата по суша и вода. За по-обикновените викинги (разните му там рибари и ковачи) вероятно е имало друга процедура, която историята не разкрива. Сред множеството хронисти на ранното средновековие на Скандинавието се нарежда и шведския блек-метъл бард Куортън, роден през 66-та като Томас Бьоре Форсберг. В този си албум, пети поред за Bathory, той се обръща изцяло към викингската тема, сбивайки в няколко епични парчета основните моменти от митологията, бита и историческата съдба на войнствените северняци, като се почне от прочутите им морски набези (Shores in Flames) та чак до насилствената им християнизация няколко века по-късно (драматичния финал One Rode to Asa Bay). Тази тема се оказва болно място на голям брой млади "езичници" в черен грим, сред които и немалко фашизирани идиоти като Варг Викернес от Burzum (последно го гледах как преподава английски на невръстните си дечица, използвайки за нагледно средство една полуавтоматична карабина, просната на кухненската маса - "Това, синко, се нарича пълнител, а това дългото е цевта. Повтори... цев"). Така волно или неволно този албум-еталон дава своя принос за силното антихристиянско движениe в цяла Скандинавия, ескалирало до палежи на църкви и други простотии. Иначе, Hammerheart е революционен като саунд и включва "чисти" вокали от Куортън, което е малко странно да се слуша, ако си лягал и ставал с по-стари неща като Under the Sign of the Black Mark (1987), но се свиква.
Оригиналът на обложката се пази в музея на Манчестър, бидейки една от най-ценните творби на англичанина Франк Диксий, председател на Кралската Академия за изящни изкуства и персонален любимец на Джордж V, който не пропуска да му даде рицарско звание през 1925 г. Разтоварвайки се от обичайните за епохата захаросани сцени от гръцката митология, тук Диксий ни представя този динамичен викингски сюжет, в който природните и человешки стихии (огън, вода, ветрове, скръб, възхвала и надежда) се омешват в опасна близост. Както се вижда, за дизайнерката Юлия Шехнер не е останало много работа - само е кадрирала, сложила логото и подсилила червената краска. Може би дори я е ПРЕподсилила, но такива са правилата на играта - метъл на червеничко се радва.

The Funeral of a Viking (1893) by Sir Frank Dicksee