Поджанр

Alice in Chains - Alice in Chains (1995)

Понякога в ранните утрини, докато се жабуркам с ментова вода, давам ухо на смешките по "Дарик". Последно чух една за собственика на трикрако куче, който искал да го продаде и го хвалел по следния начин: "Всичко му е наред... само дето се катурва, когато пикае." Това мигновено ми спомни за монолитния трети запис на AIC, който често поднасях на съседите в студентската ми квартира на върха на хълма. Първо гледах да ги предразположа с Homogenic на Бьорк, а после директно ги почвах с дисонантните резачки на Джери Кантрел. Бях строг, но справедлив - вкусът на масите трябва да се възпитава, за да не се хлъзнат към нискостойностните продукти, към които имат естествена склонност.

Лейн и Съншайн на снимачната площадка на Grind

Гаднярът надживява готиния пич. So it goes!

И така, кучето Съншайн е лицето на този потискащ на места, оловнотежък, стегнат като менгеме албум. Каква е неговата история? Намерен в някакъв заден двор в Ел Ей по време на мастеринг сесиите, трикракият пес веднага е осиновен от групата, която започва да го води по промо събития, снима го във видеоклип, а накрая логично цъфва и на обложката. Не отричам неговата харизма, но това едва ли би се случило, ако Шон Кини - човекът, държащ палките в Alice in Chains от самото начало, не бе споделил с останалите как като хлапе подобен звяр редовно го гонел из тревните площи, докато разнасял вестници в Рентън, родното му сиатълско предградие. Душицата му излизала на малкия Шон... От дума на дума, четиримата решили, че обединяващата концепция на 12-те песни може да е именно това - победеният страх, триумфът на опита и желанието за живот над чудовищата от миналото. Уви, позитивните внушения не сработват за основния играч в отбора. Както е известно, по това време Лейн Стейли е в апогея на хероиновата си зависимост и почти не участва в музицирането. Негова е само една от песните - Head Creeps, а в три от четирите излезли сингли водещите вокали са на китариста Кантрел. Все пак събира сили да нахвърли дузина мъгляви текстове, за които сам признава: "Пишех каквото ми дойде в главата. Не означават нищо конкретно". За сметка на това е доста конкретен на страницата за благодарности в книжката на диска, където четем: "Благодаря на всички приятели и близки, с изключение на оня гадняр". Това може да се отнася само за един човек - липсващия баща Фил Стейли, също наркоман, който напуска семейството когато Лейн е още дете и се появява отново чак когато разбира, че синът му е богата и известна рок-звезда. За него са и финалните редове от Hate to Feel, едно от най-гневните парчета в предишния албум Dirt (1992). Нека ви ги припомня:
Да не съм като стария, мълвях нощ и ден
клетви пред Всемогъщия,
но сега се поглеждам и виждам смутен -
като него съм същия!
Тягостна, тягостна история...