Terence Trent D'Arby - Terence Trent D'Arby's Vibrator* (1995)

От едно или от друго, Ем Джей и Принс ритнаха камбаната в сравнително млада възраст, оставяйки незает трона на бравурния фънк и проникновената поп балада. Очевидно той е прекалено широк за съвременни издънки като Бруно Марс (не стига само да си мулат и да имаш готини шапки), затова пък от Терънс Трент би станал идеален  престолонаследник: от същото поколение е, познава всички в бизнеса, печели Грами още с първия си албум, не страда от излишна скромност, на китарата е втори Хендрикс, пее по-добре от Принс и определено изглежда по-прилично от Джако. Проблемът е само един: Т. Т. Д'Арби също е мъртъв, не само като артист, а и по документи. 

Потупване по рамото от младия Боно

Тленната му форма сега се нарича Сананда Маитрея (име, което му се присънило), живее в Милано и не се интересува от класации и печалби. Прави музика когато пожелае, а последната му творба от 27 парчета се нарича "Възходът на Зугебрианските господари на времето". Диагнозата е ясна: тежка форма на духовно прераждане със сектантски уклон - едно състояние, поразило стотици музиканти от битълсите, през Кет Стивънс, Шънейд О'Конър, та чак до Mos Def, но никога с такива сериозни последици като при Тери Д'Арби. "Прероденият" вече не ще и да чуе за старите си хитове и дори говори за предишния си Аз в трето лице минало време, като не личи да съжалява за онова момче от Манхатън, започнало като боксьор, преминало през кратка военна кариера в стария полк на Елвис във Франкфурт, за да избухне малко след това с един от най-добрите поп фънк албуми на 80-те (деветорно платинения Introducing the Hardline According to Terence Trent D'Arby). Толкова по-зле за заблудения Сананда, чиито нови албуми са орисани да прашасват в онлайн магазина му. 
Да се върнем сега двайсетина години назад. Vibrator, четвъртият запис на човека с плитчиците, е амбициозен и професионално изпълнен проект. Записан е в собственото му студио Monasteryo и включва около 30 музиканти, вкл. тежкарска духова секция с флейти, тромпет и френски рог. Само перкусионистите му са четирима! Смесването се прави от супертърсения по онова време Марк "Спайк" Стент, работил с Мадона и Depeche Mode, а за да се изхарчи бюджетът на Sony до последния долар, Терънс вика двама различни топ фотографи за обложката и отделно дизайнера Кийт Акиджама, който му изработва едно смешно лого с крилца. Пернат на корицата е и самият Д'Арби, който развява мускули и татуировки като същински рок херувим. Отървал се е и от дразнещите плитчици, а песните са основно за секс и сръбване на шампанско. Какво повече?
 __________________
 *с включени батерии
    

Сананда през 2015 г.: "Какво направих! Господи, какво направих!"