Danny Brown - Atrocity Exhibition (2016)

Зад тривиалното име Дани Браун се спотайва иновативната и хърбава  фигура на един от най-ценните агенти в съвременната музика. Не го наричам рапър, за да не го пъхам в кутия, но да, той рапира като изрод. На сцената е от 2003-а, като всеки следващ запис му се получава по-як от предишния. И нещо важно - в "хИпхОпа мУ" не всичко е програминг, каквато е тъжната тенденция, а чат-пат дочуваме живи инструменти. В момента е повлиян от EDM, Бьорк, Talking Heads и очевидно от царете на депресията Joy Division, след като е кръстил новия си албум на първото парче от суицидния им шедьовър Closer (1980). 

Нов "сериозен" имидж за Дани

Това е плюс за саунда, с който жонглират цели пет продуцента, но същевременно означава, че тук няма как да чуем весели задявки с конкуренцията (You niggas got blue balls like an Avatar), нито обичайните за жанра хвалби (I spit hard, you Hallmark card poets / So many lines, you can barcode it) които вдигаха настроението така успешно в по-стари рилийзи като ХХХ (2011).

Оригиналният караконджул от Thriller

Настроението в Atrocity Exhibition е минорно, а лирическият герой е по-депресиран от всякога. Съвсем обяснимо, ако е вярно казаното от Браун, че е похарчил 70 000 долара само за правата върху използваните семпли. А и Детройт не звучи като идеалното място където да отраснеш, ако си негърче със странна коса и четвърт филипинска кръв. Още на 18, Дани се мотае из квартала "с пакетче трева в чорапа", стига се и до 8-месечна присъда за разпространение.
Смешното е, че не го прави за пари (баба му, богаташката в рода, давала под наем цели 5 къщи), а в името на изкуството, така да се каже. "Харесваше ми дилърския лайфстайл, а и нали трябваше да има за какво да рапирам". Скоро след това късметът му проработва - след задушевен разговор в една закусвалня за буритос, Браун подписва договор за два албума с Fool's Gold, които иначе издават Kid Sister, Flosstradamus и други хипстърски любимци. Върхът, обаче, е тазгодишната му сделка с базираните в Лондон Warp Records - един от най-престижните лейбъли за независима музика изобщо. И както е известно, когато става дума за дизайн Warp не си играят на шикалки. Съответно, Atrocity Exhibition излиза на двоен червен или черен винил, стандартно CD в пластмасова кутия и digipak издание (това е картонената книжка, която се отваря от двете страни). Вижда се как тези маниаци са брандирали дори найлончето, в което влиза хартиения плик на плочата. Вътре пък е разработен образът на Дани Браун като модерно превъплъщение на Майкъл Джексън от ерата Thriller. Тези модификации, избарани с тънка вещина от Тимъти Саченти (виж нещата му на http://timothysaccenti.com/category/work/stills/) са като преснимани от телевизора, а това винаги ми е изкарвало акъла. Бива ли да има такива хора?

Естествено, предлага се и панелче за айфон