John Clifford White - Romper Stomper OST (1992)

Ръсел Кроу дебютира в биткаджийския жанр много преди да изиграе суровия гладиатор Максимус и един леко дърт Робин Худ. Това стана през 1992-а, когато австралиецът се метна презглава в съвременната наци-драма Romper Stomper, преведена у нас с много въображение като "Скинхедс". Нищо не може да изличи впечатлението, което ми направи Хандо (героят на Кроу, обилно татуиран и барнат с разкроен черен балтон) докато млатеше с верига виетнамските "гости", завзели любимия му бар, а малко по малко - и умърлушените предградия на Мелбърн, обитавани от бандата му. 

Доволният Дж. К. Уайт с наградата

Това значи, че актьорът си е свършил работата добре, но навремето режисьорчето отнесе доста критики, че е представил скиновете прекалено героично. И наистина - както Хандо, така и бунтарката Габриел, че дори малкия Бъбс, който надали имаше повече от 11 години, вдъхваха симпатия... но не заради потрошените коли, кражбите и побоищата, а по причина на добре развитите характери, драматичните обрати и други кинаджийски пинизи. С две думи, ако сте пропуснали този читав независим филм от далечния Австралийски Съюз, бегом към видеотеката или Pirate Bay. Музиката, която присъства в почти всички сцени, се състои от кратки и ударни Oi! punk парчета, омешани с мрачни симфонични пиеси и диалози от самия филм. Основно действащо лице тук е Джон Клифърд Уайт, който с еднакъв ентусиазъм пее в хейтърски химни като "Стягам си кубинките" и композира оркестрови партии, сякаш излезли изпод палката на Ханс Цимер в ден с лош зъбобол.  И докато с първото само се забавлява (налага му се да събере група от студийни музиканти, преструващи се на Oi! банда), второто му носи наградата на Австралийския Филмов Институт за най-добра оригинална музика.

Авангардно решение на руските пирати

Обложката е ценна най-вече с това, че са малко потните ръчички, които са я държали. Албумът има няколко австралийски издания, но така и не излиза в Америка и останалия западен свят. За да спасят нещата, руснаците от Сварог Рекърдс пускат нелицензирана касета със саундтрака, а през 2011-а дори се пробват с един допотопен винил, чиято дупка минава право през окото на нищо неподозиращия Кроу. Ну, блядь!  
Снимката върху оригиналния рилийз показва фаталния любовен триъгълник, заформил се в наци бърлогата: манипулатора Хандо, най-добрия му приятел Дейви и  споменатата мацка Габриел, която е нещо като Йоко Оно за скинарската дружина, разцепвайки я на финала сред пожарища и кърви. Да, силни са страстите в тези среди. Както декларират и тукашните им сподвижници: Наш'то забавление за вас е приключение. Леле, изтръпнах...  

Семейна идилия: четене на Майн Кампф в леглото