Lamb - Fear of Fours (1999)

Този е единственият албум на Lamb, който още слушам от време на време. Предполагам, че всяко нещо си има срок на годност. Но когато излезе, разполагах с един промо диск, който след верига от събития се беше пренесъл от офиса на "Вирджиния Рекърдс" зад НДК в моя хол и там, размазан на дивана, го въртях на лягане и на ставане. При все, че да заспиш на Fear of Fours, си е мисия невъзможна. Двамата от Манчестър, амбицирани от успеха на своя дебют три години по-рано, решават да създадат най-счупената електроника от края на века, и май успяват. Виж само заглавието, "Страх от четвъртинки".

Анди и Лу в Гоа, където (уж) записват нов албум

... the fuck?, ще възкликнат мнозина с пълно основание. За чий й е на една обещаваща млада група да бяга от най-разпространения размер в музиката: 4/4 (това е, когато имаме по четири времена във всеки такт и всяко време е с нотна трайност четвъртина)? На какви се правят тия?  Въпроси, които остават без отговор, но резултатите от усилията в студио  Toyshop скоро са налице: една безподобна смес от настъпващи се ритми и настроения, от която оставаш задъхан и невярващ - все едно "Ама те наистина ли направиха това!" И пак си го пускаш. Да, вторият албум си остава най-доброто на Lamb: саундът е отчетлив и сочен, вокалите не заглушават всичко останало, на места изскача бодър тромпет, а да не забравяме и странното парче, в което бременната Лу Барлоу нарича утробата си "щастлив дом за теб, малко извънземно". 

Едно не така успешно хрумване - "пъпешът" от 2003 г.

Всички тези плюсове не им попречиха да си оклепат звука, когато дойдоха за пръв път в България през пролетта на 2009-а. Повреди се и гъзарският им дизайнерски контрабас, та трябваше да просят от "Насекомикс". Знам че на фестивал стават такива цигании, но винаги се ядосвам, когато иначе добра група звучи като запушен сифон по време на порой. Още съм ядосан. Омммммммм...

Вярвам, че обложката има същите универсални качества като музиката, в смисъл че старее също толкова добре. Типографията издайнически лъха на 90-те, но останалото е ОК, дори твърде. Всъщност тук няма какво толкова да се обърка. Черно със златно е класически елегантна комбинация, негативите винаги изглеждат зверски добре, а шестоъгълникът... и за него ли да кажа? Шестоъгълникът е една от най-здравите геометрични форми в природата, пчелите (които не са прости животни) събират прашеца си в шестоъгълни килийки, а понякога просто е забавно да чертаеш шестоъгълници с линийка и пергел.