Boards of Canada - Music Has the Right to Children (1998)

Казано с думи прости, това е едно от най-високите постижения в електронната музика. Колкото и да се катерите, няма да видите много върхове, които да стърчат над MHTRTC. В сравнение с този чудесен образец на ембиънт стила, Incunabula (1993) на Autechre звучи недодялано, а Clock DVA са си направо брутални. Според Ървин Уелш, Шотландия е дала на света куп уникални и полезни неща като парната машина и капитализма и слушайки топ-продукцията на Boards of Canada, съм склонен да му повярвам. Това е музика, която с лекота извиква определени състояния: носталгия, тих екстаз, спокойствие, а някои по-неуравновесени интернет потребители дори твърдят, че усещат топлина от огън или невидими докосвания. 

Дежурните синоптици: някъде по високото

Не бих стигнал чак до там, но всеки път изпитвам леки тръпки, когато чуя приглушените детски гласчета, които от край време са запазена марка на единбургския тандем. Любимото ми парче е Aquarius, което така уверено подхваща бас линията от едноименния хипарски химн от "Коса", че очакваш всеки миг някой възторжено да се изцепи: When the Moooooon is in the 7-th house... Слава богу, не следва нищо такова. Във всички случаи, тук можем да се насладим на рядкото животно "електроника с душа". И то за цели 70 минути, колкото трае оргазмичният опус на братята Сандисън.

Графична възстановка от непознат фен

Обложката е също толкова low-fi, колкото и музиката. Потопена в мътните води на времето (или на нечий спомен) тази снимка от семейна екскурзия е едновременно умиляваща и страховита, но май по-скоро второто. Позите са така естествени, че лесно можем да си представим цял един свят на майки, бебета и стринки без лица. Истина е, че тези двамата не си падат много по хората и градския живот. Всичките им снимки са из гори и чукари, а концертите им се броят на пръсти, въпреки че интересът е огромен. През 2013-а, само за да ограничат навалицата, братята-маниаци пускат в Туитър кодирани координати на мястото,  където за първи път ще прозвучи целият им нов (и последен засега) албум Tomorrow's Harvest. И въпреки логистичните трудности и зверската жега, около 100 запалени "бордисти" се озовават на 27 май в изоставения воден парк "Лейк Долорес" насред Калифорнийската пустиня, за да слънчасват на воля докато слушат любимата си музика от тенекиен фургон. Ти го бийш, то ти вика "Обичам та".

Малцина откриват локацията на садистичното listening party. Координати: 34°56'54"N / 116°40'53"W