Jarboe - Sacrificial Cake (1995)

Когато е в добро психическо състояние и в подходяща компания, Джарбо е една от най-впечатляващите изпълнителки на авангардната сцена. Днес, на около 55 години, тя е жива легенда и продължава да концертира активно, но качеството на материала й сякаш се влошава от албум на албум. Последната й работа е колаборация с италианците Father Murphy и според прес-информацията представлява "звуково изражение на католическото чувство за вина". Дори само това стига, за да ме откаже. Последният й соло албум за външен лейбъл, Mahakali от 2008-а (извън безбройните рилийзи на собствената й издателска компания The Living Jarboe) също не беше кой знае какво и включваше повече вой и китарни ефекти, отколкото реални песни. Сред останалите занимания на Джарбо са серия от мацаници върху парчета шперплат, които тя уверено предлага в сайта си като "рисунки от медитации". 

Пълно разголване от безстрашната Джарбо

Представата ми за нейната лабилност се подсили още повече от концерта й през 2013 г. в залата на "Славянска беседа". Това бяха едни странни 45 минути. Дори не коментирам "винтидж" плакатите, които се продаваха във фоайето срещу 200  български лева. Но нека сега се върнем в едни по-добри времена за босоногата дива. Годината е 1995-а и раздялата с Майкъл Жира е в необозримото бъдеще. Дотолкова, че двамата решават да издадат паралелно по един солов албум под общия концепт SWANS RELATED PROJECT. Така Жира излиза с мрачния (какъв друг да е!) шедьовър Drainland, а партньорката му пуска Sacrificial Cake. Тук тя е на върха на творческите си възможности, като пише музиката и текстовете на всички парчета. В записите й помага единствено ветеранът Лари Севън, който свири на контрабас, електрическа китара и перкусии. Все пак, важното име тук не е неговото, а това на Дерик Томас - английският художник, абониран за изданията на Young God Records още от 1991-а. Божке, тоя е толкова добър!

...да ви кажа "Лека нощ, дечица"

Правил е обложките за т.н. bunny albums на Swans, с които стартирах този блог преди 5 години, както и корицата за We Are Him (2007) на The Angels of Light, която е като илюстрация от детска книжка, докато не се взреш по-внимателно. Тук обаче артистът е зарязал кученцата и зайците, за да влезе в 100 % окултен режим. С размаха и болното въображение на Гоя, той рисува една буквално пречупена жена, едва мъждукаща върху фон от всепроникващо черно. Имаме и хищна мъжка фигура, коленичила пред нея с неясни, но определено зли намерения. Всичко е в традициите на добрия стар готически роман, където някоя невинна девойка е програмирана за жертва, а в ролята на похитител влиза мистериозен мъж, който често се оказва ненамерил покой дух или самия Сатана. Все пак, изобретателният Дерик е надградил този мотив, вкарвайки от себе си няколко детайла, абсурдни в своя натурализъм. Най-впечатляващият от тях вероятно е скършения врат на Джарбо (това безспорно е самата тя), от който изскача нещо като бодливо растение с личице като на Житената питка. Ако това е "жертвената торта" от заглавието... не, благодаря!  

Сатанински полъх и от книжката към руското полупиратско издание на Ars Nova

Добре, добре, разбрахме - с теб няма шега.