Обложка на тримесечието

V.A. - Revamp: Reimagining the Songs of Elton John & Bernie Taupin

Не следя много какво се случва с дядо Елтън. Знам че още бръмчи с някакви шоу-програми в Лас Вегас, че има рицарско звание и от време на време се изказва по актуални въпроси като един истински патриарх на поп-културата. Но винаги съм го намирал за досаден като личност и също толкова безинтересен като артист. Мога да слушам песента му за лъвчето, но съм дотам. И може би няма нужда да го казвам, но докато той лееше хитовете си на стадион "Академик", аз похапвах спагети Карбонара на безопасно разстояние. Все пак, не съм тотален негов хейтър, какъвто, например, съм по отношение на Браян Адамс или Стинг (тия момчета са самото дъно). Спомням си, че през 1992-а си купих касетата с Two Rooms - един доста хубав албум с кавъри на Елтън Джон и Бърни Топин. В него все още младата Шинейд направо разцепва Sacrifice, а веселата реге версия на Rocket Man сътвори чудеса за позатихналата кариера на Кейт Буш, след като седмичникът The Observer я обяви за най-добрия кавър на всички времена.

Клавиши и плочи върху герба на "рицаря" Е. Дж.

И ето - почти 30 години по-късно поп войнството прави втори поклон пред знаменития тандем. Естествено, поколението отдавна се е сменило и вместо Тина Търнър и Бийч Бойс сега на линия са Ед Шиърън, The Killers и Coldplay. Не съм особено въодушевен, особено след като чух как Гага се пъне с Your Song, но съм любопитен какво ще направи Майли Сайръс с Don't Let the Sun Go Down on Me. Eдно е сигурно - новата обложка е в пъти по-добра от онази на Two Rooms, която представляваше две насложени едно връз друго лица, статични и безизразни като африкански маски. Но и времената бяха такива... всичко живо громеше апартейда. Днес няма и следа от подобна сдържаност. Арт-директорите на Virgin са предпочели да ни представят Елтън Джон в най-хедонистичния му вид от средата на 70-те, който отлично се вписва и в нашето съвремие, когато на никой за нищо не му пука. За основа е взета снимка от суперуспешните му два концерта на "Доджър Стейдиъм" в Ел Ей, където англичанинът се катери по пианото, размахва бухалка в сребърен бейзболен екип и, изобщо, прави какво си иска с многохилядната публика. Това е запечатано от обектива на верния хроникьор Тери О'Нийл, който по-късно издава фотоалбум за паметното събитие. А сега, претворено във весел неон, ще зарадва наново феновете на сър Джон. Аз лично познавам само един такъв, но съм уверен, че те са някъде там. Приятно слушане!    

   25 - 26 октомври 1975 г. Само папата успява да събере по-голяма тълпа на "Доджър Стейдиъм"