Лудница / WTF 4

Neko Case - Hell-On (2018)

Неко Кейс е една странна птица от Вирджиния. Първо мислех, че си е измислила артистично име, което да звучи като Нико - легендарната певица от The Velvet Underground, но после прочетох, че името си е нейно. Фактът, че баща й е с украински корени, отгоре на това и ветеран от Виетнам, обяснява много неща, донякъде и изперкалата обложка. Но за нея след малко. През 90-те, Неко се мести в студения Ванкувър, за да учи в тамошния Университет за изкуства и дизайн, така че логично се влива в канадската инди сцена и вече 20 години пее с относително успешните The New Pornographers, но между това пуска и по някой соло албум, за поддържане на формата. Стилът й е смесица от алтърнатив и кънтри, малко като на Кей Ди Ланг. Струва ли си? Трудно е да се каже...

Неко Кейс е на турне от 27 май

Инструментите са адски добре записани и цялостния саунд е балансиран и много професионален. За жалост, гласът на Кейс е далеч от богатото мецосопрано на колежката й и по-скоро разваля нещата. Осъзнавайки ушевадното, Неко признава: "Нямам хубав или трениран глас, но колкото и да е оглушителен, монотонен и носов, гласът си е мой и с времето се научих да го приемам. Ако живеех с моите източноевропейски предци преди век, вероятно можех да го ползвам за привличане на осите от околността". Странна птица, както казах... Все пак, ще чуя този албум (излиза на 1 юни от Anti-), дори само заради гостите: пънк дебеланата Бет Дито, споменатата Ланг, заслужила вечното ми уважение заради Ingenue (1992) и Invincible Summer (2000), и Марк Ланеган с неговото доказано магично докосване. Но дотогава има цял месец, така че по-добре да разкажа за Стокхолм. Докато е в Стокхолм за записите на Hell-on, Неко разбира, че къщата й, заедно с всичко в нея, е изгоряла след неназовано природно бедствие (според последното й интервю, сеното в хамбара някак се самозапалило; кончетата Норман и Грейди Бун са в безопасност). Останките тлеят някъде в Ню Инглънд, на хиляди километри, което прави връщането й там съвсем безсмислено. Така че певицата остава в Европа, трансформирайки шока в още няколко апокалиптични парчета за своя албум и най-вече в скандално лошата му корица. Един малък Пърл Харбър върху рамото, букви от клеясал мазут, косата като пожарогасително средство... лошият вкус тук е в опасни концентрации. Върхът, все пак, е тази апатична физиономия, увенчана с корона от изпушените покрай случката фасове. Надявам се "произведението" да е имало терапевтичен ефект поне върху клетата Неко. Защото за останалите, едва ли... Ужасно, ужасно решение.  Заслужава изземване от магазините още в първия ден на продажба.

Предишните й обложки не са по-добри.

Е, може би съвсем мъничко.