Френско

Под впечатленията от скорошното ми пътуване из Прованс, обръщам поглед към прясна продукция от страната на галите и се питам: възможно ли е специфичният аромат и флуидността на новата френска музика да е свързана с любовта на местните към козето сирене и кръстовищата с кръгово движение? Вероятно не, но все пак послушайте и ще говорим пак.

JB Dunckel - H+ (2018) 

Кой не знае AIR, кой не е разкършвал рамене на спейс поп тупалките от феноменалния им дебют Moon Safari (1998)! Този албум продаде над 2 милиона бройки и превърна парижкото дуо в световна сила и законодател на прехваления "аналогов" звук. За съжаление, усилията им в последвалите години не бяха така успешни, а последният им общ рилийз е отпреди 4 лета и е точно толкова скучен, колкото и заглавието му ("Музика за музей" - специална поръчка на Palais des Beaux-Arts в Лил). Хубавото е, че двамата действат и поотделно, като през 2015-а Никола Годен издаде нелошия Contrepoint, включващ електронни вариации по теми на Бах и любопитно видео със зомбита сърфисти. При все това, Жан-Беноа Дюнкел е по-продуктивния, а сякаш и по-талантливия от двамата. Истински се забавлявах с проекта му Starwalker, а колаборацията с Лу Хейтър Tommorrow's World се конкурира с най-доброто от AIR. А сега и това...

Двамата от запаса

Според прес съобщението на сайта му, H+ е символът на положително заредения водороден йон, който лежерният французин някак си свързва с идеите на трансхуманизма - интелектуално движение за безкрайно усъвършенстване на човека чрез научно-техническия прогрес. И по двете теми нямам какво да споделя. Ще кажа само, че и в този си албум неуморният Жан-Беноа не изменя на добре изпитаните формули на основната си група: бавни звукови вълни от любимите му синтезатори MS20 и Arp 2600, разсеяни, почти приспиващи бийтове и изпети шепнешком колкото универсални, толкова и нищо незначещи думи.

Оригиналната снимка - съвсем различно настроение

Да не забравяме, че името AIR съвсем не означава "въздух", а е съкращение от Amour, Imagination, Rêve (любов, въображение, мечти) - един твърде взискателен девиз. Така че, ако си мислите че Дюнкел напича ишиаса си на някакво дизайнерско парно, много ще сгрешите - той всъщност се носи към бъдещето на вълните на позитивизма и високите технологии. Специално за тази обложка, студио Akatre създава футуристично ложе, на което артистът поляга за снимка съвсем нормално. За да се създаде усещането за устрем, фотографията е леко завъртяна, добавено е малко розавко за фон и voila! - ефектът е постигнат. Остава ни само да помахаме на този междузвезден трубадур, докато се смалява в пространството.  

 * * *

Sabrina & Samantha -  KhÉOPS (2018)

Не, не са автентичните сексбомби от 80-те. Те, първо, не са французойки и  второ - отдавна са замразили всякакви музикални занимания, вадейки червените бански само край басейните на някой ол-инклузив в Майорка. Тези тук са двама шемети от богатия на всякакви откачалки каталог на Ed Banger - най-прогресивния френски лейбъл за електронна музика. Той сам по себе си заслужава отделно представяне, но не знам кога ще може да се уреди... И така, говорим за Лоран Барден, клавиристът на наскоро разпадналите се Poni Hoax, и Жулиен Брифа от [T]ékël и Bot'Ox, чиито последен албум Sans Dormir беше едно от най-добрите ми открития през 2013-а. Намерили малко свободно време, двамата излизат с този симпатичен 12-инчов сингъл с електрохаус. В Discogs са го вписали като ЕР, но не на мене тия - щом имаш само две парчета (независимо, че едното е 8 минути) не можеш да претендираш за ЕР. Правилата са ясни. Всъщност,  форматът тук е без значение, защото и двата инструментала в KhÉOPS дават повече кеф от много албуми, простиращи се на 70 + минути. Заглавното парче е зарибяваща одисея с ориенталска линия, а Oakisland печели с бавната си полиритмична подложка и един меланхоличен саксофон. За пълен ефект, слушай с чашка охладен пастис под ръка, когато всички са заспали, а луната се блещи иззад дърветата.

Детските книжки - основно четиво на Барден и Брифа

Обложката също е страхотна. Дизайнерът Иван Гранжон е възприел хладен инженерен подход, изпъстряйки мистичния монолит с купища радиуси, сечения и малки нечетливи формулки. Това носи и някакъв проучвателски дух, сякаш надникваме в коженото тефтерче на Индиана Джоунс. Колкото до заглавието... то е доста произволно, защото Хеопс - фараон от четвъртата династия, няма нищо, ама нищо общо с изобразения обект, който се намира в Боливия и е известен като La Puerta del Sol - мегалитна арка, построена от индианците Тиуанако. Въпреки внушителния си вид, "портата" е висока само 3 метра и е покрита с изображения на човешки лица и глави на кондори, които не са никак египетски. Все пак, да не придиряме толкова. Не е нужно един артист да е изял буквара с кориците. Само да прави добри корици ;]

    Портата на слънцето във вида й от 1903-1904 година...

... и днес