Обложка на тримесечието 3

Bloodbath - The Arrow of Satan Is Drawn

Той отново го направи! Има-няма година откакто го похвалих и ето - Елиран Кантор пак изгрява с мегаяката обложка. И то не за кого да е, а за Bloodbath - супергрупа от шведски тежкоатлети, събрали се след приятелски запой през 1998-а в опит да си припомнят младините, забивайки любимия на всички старовремски дет. Казвам "супергрупа", защото в отбора влизат и излизат членове на Opeth, Edge of Sanity, Katatonia и Hipocrisy, сред които ще спомена само името Дан Шваньо, не само защото ме кефи как звучи, а и защото е най-известен. Поне беше така преди Ник Холмс да се присъедини с чудесни грухтящи вокали, каквито напоследък вади и с основната си група Paradise Lost. Това е вторият албум на Bloodbath с него и общо пети в дискографията на бандата.

Офертата червен винил + тишърт също си я бива

Тъй като бъдещето пред тях се очертава розово, ги оставям да починат преди предстоящото европейско турне с Kreator, Hatebreed и Димо с бургията (пардон, Dimmu Borgir), за да се вгледам още веднъж в диаболичния шедьовър на младия Кантор. Какво се случва в този достопочтен дом? Не е ясно, но едва ли ще е нещо добро. Тук израелецът е спазил златното правило от "Бебето на Розмари" на Полански, а то е пределно просто - никога не показвай бебето. Ужасът е повече в това, което е скрито, отколкото в дори най-страшния образ. Така въображението на зрителя е оставено да свърши работата на художника, което само по себе си е гениално. Един съвет: не се мъчете да надзърнете в бялата кошарка ако не искате да си докарате главобол и неспокоен сън. Допълнителни бонус точки за напълно нечетливото олдскул лого.
Очаквайте T.A.S.I.D. на 26 октомври от Peaceville. Да, строго технически албумът още не е излязъл, но промо-цикъла се завъртя в средата на август, така че с чиста съвест го включих към лятното тримесечие. А и просто не можех да изтрая. Ако има нещо... my bad.  

За да изстреляш стрелата на сатаната, първо трябва хубавичко да си се овъргалял в брашно