Depeche Mode - Songs of Faith and Devotion Live (1993)
Това наричам аз английска закуска. Не вярвам през целия ден да се сетиш за друга храна за душата, след като си погълнал питателния микс на Депеш от онези славни времена. Да видим къде ще ме отведе тази метафора... Бобът и препечената филийка идват от Мартин Гор, който като автор на всички парчета подлага солидната протеинова основа. Беконът и наденичката - нездравословни, но и много изкушаващи съставки, безспорно са приносът на екстатичния и неуравновесен Дейв Гахан (тук в най-добрата му вокална форма). Пищните аранжименти на Алън Уайлдър и неуморната му работа на клавишните и барабаните са еквивалент на полутечните бъркани яйца и портокаловия сок, с чиято помощ прокарваш залъците с доволно примляскване.
 |
| От този потник всяка вечер се изстискват литри пот |
Което оставя за Флеч само гъбките и печения домат, но и това му е много. Както тогава, така и сега, ролята на очилатия симпатяга е да размахва ръце и да натиска по някой бутон със загрижен вид. Но стига шегички! Този лайв запис следва песен по песен излезлия само 7 месеца по-рано Songs of Faith and Devotion, но - странно, ме вълнува по начин, за който албумът майка може само да мечтае. Дали е ревът на публиката, дали е госпъл дружината, която издига цялото изживяване на друго ниво, не знам, но когато прозвучи забързаното интро на Rush, съм готов да се изстрелям в стратосферата с прилепнали към главата уши. Веднъж посрещнах Нова Година на загасени светлини, в компанията само на тези 10 песни и купичка стафиди, и не си спомням да съм прекарвал празника по-пълноценно.
Честно казано, не знам доколко добра е обложката на SOFAD Live, но в ума ми тя е така свързана със самите изпълнения, че някаква част от магията им трябва да се е прехвърлила и върху нея. Арт-директор на турнето е добре известният Антон Корбейн и това вероятно е негово хрумване, наред с поклащащата се крушка, жените с клюнове и всичко останало. Аз виждам мъглявата фигура като някакъв хуманоиден молец, забързан по своите си нощни работи, и това напълно ме устройва като странност и мрачина. Да не забравяме, че онзи "имперски" период на групата е и най-отчаяния, най-тъмния. Дейв е закачен за хероина и е изградил в гримьорната си черен олтар, в който разговаря с колекцията си от плюшени играчки, а недооцененият Уайлдър вече е решил, че това турне ще му е последно. То бележи и края на "истинските Depeche Mode" според най-облъчените почитатели. За моя радост, това се оказа далеч от истината и тримата оцелели излязоха с масивния Ultra през 1997-а, не без помощта на твърдата продуцентска ръка и сочните бийтове на Тим Сайменън от Bomb the Bass. Харесвам дори Exciter от 2001 г., който получи твърде малко любов от феновете. Но винаги ще се връщам към лайв албума с белите букви, надраскани като с пирон от някой рецидивист. Той е за мен това, което е The Song Remains the Same за хипарите.
 |
| А защо не покриете и дивана с тематично одеялце? |
Честно казано, не знам доколко добра е обложката на SOFAD Live, но в ума ми тя е така свързана със самите изпълнения, че някаква част от магията им трябва да се е прехвърлила и върху нея. Арт-директор на турнето е добре известният Антон Корбейн и това вероятно е негово хрумване, наред с поклащащата се крушка, жените с клюнове и всичко останало. Аз виждам мъглявата фигура като някакъв хуманоиден молец, забързан по своите си нощни работи, и това напълно ме устройва като странност и мрачина. Да не забравяме, че онзи "имперски" период на групата е и най-отчаяния, най-тъмния. Дейв е закачен за хероина и е изградил в гримьорната си черен олтар, в който разговаря с колекцията си от плюшени играчки, а недооцененият Уайлдър вече е решил, че това турне ще му е последно. То бележи и края на "истинските Depeche Mode" според най-облъчените почитатели. За моя радост, това се оказа далеч от истината и тримата оцелели излязоха с масивния Ultra през 1997-а, не без помощта на твърдата продуцентска ръка и сочните бийтове на Тим Сайменън от Bomb the Bass. Харесвам дори Exciter от 2001 г., който получи твърде малко любов от феновете. Но винаги ще се връщам към лайв албума с белите букви, надраскани като с пирон от някой рецидивист. Той е за мен това, което е The Song Remains the Same за хипарите. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар